Авторитетни чуждестранни учени за цар Самуил

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 11

Доц. д-р Георги Николов

Международна научна конференция в Перник От 18 до 20 октомври 2018 г. в Перник се проведе международна научна конференция. Тя бе организирана в два панела: „Залезът на ранносредновековното Българска царство, 1018 г.“ и „Перник през вековете – история, археология и култура“. 

Съорганизатори на конференцията бяха Македонски научен институт, Община Перник, Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Регионален исторически музей – Перник. 

В конференцията взеха участие 25 учени от България, Германия, Полша и Русия. Научен ръководител на форума бе зам.-председателят на Македонския научен институт доц. д-р Георги Н. Николов. След приветствията бяха прочетени докладите от първия панел, посветени на историята на Самуилова България. 

В центъра на вниманието бе миналото на Перник и неговия воевода в началото на ХІ в. – Кракра. В пленарния си доклад Георги Николов се спря на поведението на Кракра в последните години от живота на ранносредновековното Българско царство. Проф. Даниел Цийман (Кьолн) изнесе обстоен доклад за управлението на българския цар Иван Владислав (1015–1018). Археологически аспект имаше в доклада на Орлин Рачев (РИМ–Перник) „Кракра и средновековния Перник“. 

Доц. Александър Николов (СУ–ИФ) в доклад на тема „Кракра – герой или колаборационист“, показа активната
роля на пернишкия първенец, който не заслужава да бъде смятан за предател. Изключително интересен беше доклада на проф. Пламен Павлов (ВТУ „Св. Кирил и Методий“) „Кои са българите, изобразени в известната миниатюра от т. нар. Венециански псалтир“, като авторът идентифицира българския престолонаследник Пресиан, ичиргу боила Богдан и самия Кракра. 

Колегите от Полша (Университет Лодз) анализираха българската история през Х в. –

Мирослав Лешка („Българският цар Петър в светлината на латински и арабски извори от втората половина на Х в.“); Кирил Маринов (Българските планини по времето на комитопулите според византийските извори“). 

Периодът на византийското владичество бе добре отразен в докладите на руските колеги Дмитри Поливянни (Ивановски държавен университетет) и Анастасия Добичина (Институт за славяноведение – Москва).

Още десетина доклада бяха посветени на историята на Перник от древността до Ново време. Особено важни бяха докладите, свързани с църковната история на Перник и Пернишко: Здравка Коркутова (РИМ–Перник) – „Пернишките манастири като част от Софийската Света гора“; Цветелина Романова (Държавен архив – Перник)

– „За софийските митрополити през ХVІІІ и ХІХ век“; Надя Манолова (СУ–ИФ) –„За митрополит Евстатий Нишавски, 1874–1878 г.“ 

В последния ден участниците в конференцията посетиха Земенския манастир „Св. Йоан Богослов”, минния музей в Перник и църквата „Св. Георги” в с. Студена. Докладите от международната научна конференция в Перник още веднъж показаха българския характер на Самуилова България. Особено важно е, че това бе сторено от авторитетни чуждестранни историци, които не се поддават на матриците на македонизма, изработени в съседната ни Република Македония.