100 години от решенията на Учредителния събор на македонските братства

Иван Каранджулов

Съюз на македонските емигрантски организации (СМЕО) – легална културно-благотворителна организация на македонските бежанци. В края на Първата световна война македонските братства, които съществуват в България от края на ХIХ и началото на ХХ в., избират свои представители за участие в учредителен събор. Той се провежда в София на 22/24 ноември 1918 г. Делегатите гласуват резолюция, с която дават мандат на новоизбрания Изпълнителен комитет да отстоява по време на Парижката мирна конференция две начала: 

1. Неделимост на Македония и 

2. Нейното присъединяване към България. ИК, ръководен от Иван Каранджулов, се опитва да повлияе на великите сили победителки с мемоари, изложения, брошури, позиви и чрез печатните си органи (в. „La Macedoine-Macedonia” и „Лист за македонската емиграция”), като прилага исторически и етнически доказателства за българския характер на областта. На международния форум обаче не е допуснат представител на ИК. 

Във връзка с неблагоприятната външнополитическа обстановка, през м. юни 1919 г. братствената организация изоставя присъединисткия лозунг и издига искане за независима Македония. Извършената промяна доближава позицията на ИК до идейната платформа, издигната от новосъздадената организация Временно представителство на обединената бивша ВМРО. 

Независимо от идейното сближение на двете формации относно бъдещия статут на областта, вниманието на техните ръководители се съсредоточава около въпроса – кой има право да представя населението от Македония в Париж. Разразилата се допълнителна борба между тях и за спечелване на привърженици създава предпоставки за поява на нови течения и разединения сред емиграцията. 

Свиканият на 28 септември 1919 г. Велик събор на македонските братства помирява до известна степен идейните споровете сред македонската емиграция, още повече, че Временното представителство преустановява дейност. Делегатите гласуват резолюция до Парижката мирна конференция да издигне Македония, съобразно географските и икономическите ѝ граници, в автономна държава, независима от другите балкански държави.

д-р Володя Милачков