Българска военна находка в Егейска Македония

Снимка за спомен пред чешмата, съградена през 1916 г.
в прослава на България от бойците от 26-ти пехотен пернишки полк

Представители на Македонския научен институт участваха в тридневна научна експедиция по стъпките, извървени по време на Първата световна война от Двадесет и шести пехотен Пернишки полк в днешна Северна Гърция. 

Експедицията бе част от националната програма за отбелязване на 100-годишнината от световния конфликт и участието на България в него. Тя бе организирана от Регионалния исторически музей – Перник с материалната подкрепа на Министерство на отбраната. Подготовката и организацията на експедицията бе осъществена от сътрудниците на РИМ – Перник с енергичното участие на Силвия Нотева. и активното съдействие на представителя на министерството г-н Радослав Симеонов. 

Част от участниците в експедицията

Опознавателно-теренна експедиция се проведе от 24 до 26 октомври 2018 г. и премина под вещото ръководство на проф. д.и.н. Тодор Петров от Военна академия, който е член на МНИ и неговия Научен и Издателски съвет. Целта на експедицията бе да се документира какви свидетелства от времето на войната са се запазили и какво е съвременното им състояние в района. 

Проучването се съсредоточи в района на позициите и разполагането, заемани от полка през 1916–1918 г. – в Сенгеловска планина, носеща името на село Сенгелово, (Ченгел, Ченгелово, днес Агистро/Анкистро). На втория ден от експедицията по време на изследователския поход в Сенгелска планина след няколкочасов преход, внимателен оглед на местността и сравняване на податките за пребиваването на полка в този район през 1916–1918 г. бе открита масивна каменна чешма с три чучура, съградена от безстрашните полкови войни и техните командири. 

Голяма бе радостта на членовете на експедицията от откритието и от факта, че паметният знак бе надживял превратностите на времето и стои като символ на градивен труд в немирно време. Откритата чешма е била изградена от войниците от полка през 1916 г. в непосредствена близост до мястото, където е бил разположен Щабът на полка. При изграждането ѝ на нея са били издълбани два надписа с позлатени букви. 

Дълго време на чешмата
е стоял  непокътнат надписът: "България се бои само от Бог"

Първият изразява патоса на военната епоха: „България се бои само отъ Бога“, а вторият документира авторството на съоръжението: „Направенъ от Първа дружина на 26. пех. Пернишки полкъ 26–27 май 1916 г.“. Времето и съпътстващите го събития почти са ги заличили, защото в момента от тях се забелязват неясни следи. С чешмата-паметник перничани са увековечили дните на настъплението на Българската армия и направата на пътища през планините Сенгелова и Алиботуш (дн. Славянка). Според достъпните сведения, това е единственият съхранил се засега на територията на Р. Гърция български военен паметник от годините на Първата световна война. В момента чешмата е безводна. 

Хора от селото споделиха, че при повече валежи от чучурите ѝ потича вода. След войната районът има интересна историческа съдба. Той попада в полосата на укрепената линия Метаксас, на която се водят сражения през 1941 г. По-късно, след Втората световна война (по времена „Студената война“), той е в предната линия на разграничението между двата противостоящи си един на друг военни блока. Районът съхранява обекти на кутурно-историческото наследство. 

В село Агистро е запазена и църквата, изградена през 1912 г., в която офицерите и войниците от полка се черкуват по време на пребиваването си в района. В центъра на селото е съхранена средновековна кула, а в рамките на селището са запазени терми от византийската епоха. Те свидетелстват за дълга, близо хилядогодишна традиция в областта на балнеологията. Днес селото е важен рекреационен център, развил се около термалните извори и запазения хамам, обогатен с негови осъвременени аналози. По време на експедиционната обиколка бяха посетени и няколко селища в Северна Гърция, между които градовете Сидерокастрон (Валовища, Демир Хисар) и Серес (Сяр) и разбира се, най-вече с. Агистро, в което бе и базовият лагер на експедицията. 

В Демир Хисар бе посетена църквата „Благовещение на Света Богородица”, в чийто двор на 3 октомври 1916 г. е бил погребан поетът Димчо Дебелянов, заедно с други загинали в района български офицери (общо 24). Костите на поета са пренесени и препогребани в Копривщица на 23 август 1931 година. В Серес бе посетен археологиечския музей. По време на експедицията бяха апробирани възможностите за проучване на следите от българското участие в Първата световна война. Също така бяха направени проучвания, които да покажат какъв е животът век по-късно в район на бойни действия и какво остава като памет от тогавашните събития.