Селишчев е сред най-големите руски слависти на XX век, автор на трудове върху историята на руския език, сравнителната граматика на славянските езици, славянските говори в Албания и българските в Македония, по балканистика, славянска палеография и топонимика.
Смята македонските говори за част от българския език и рязко критикува сърбизиращата концепция на Александър Белич, но според Самуил Бернщейн възразява, когато в България от неговите теории се правят политически изводи за принадлежност на територията.
В издадените през 1968 г. избрани съчинения на Селишчев македонските говори са представени като част от българската езикова територия. Член е на Македонския научен институт в София.
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар