Лазар Младенов: Европейска България е шансът за Европейска Македония

Лазар Младенов, председател на БКК - Скопие: Европейска България е шансът за Европейска Македония 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", бр. 1 за 2019 г. 

Костадин Филипов

 Лазар Младенов е роден в гр. Струмица, РС Македония. Там завършва основното си и средно образование, а записва да следва архитектура в Скопие. Женен, с две деца, дъщеря му е дипломиран психолог, а синът му е архитект. Един от открито декларираните българи в Македония още от началото на прехода там. Създател на неправителствената организация „Български културен клуб – Скопие” и неин неизменен председател от основаването ѝ през 2008 г. до днес. 

– Лазаре, честито ново име на държавата ви – Република Северна Македония. Какво означава това за тебе като македонски българин, както винаги си се определял, и за твоите съратници от Българския културен клуб – Скопие?  

– Македонската приказка, такава каквато я познаваме седемдесетина години, лека полека приключва. Един естествен цикъл води Македония към правилната посока, към нужната посока за оцеляването ѝ. Всичко онова, което се изграждаше на стъклени крака, с много силна логистика на външната пропаганда, дори и с физическо ѝ присъствие и активна роля, ще рухне и ще се открият нови хоризонти. Вярно, то е трудно приемливо за обикновения човек, изложен на стотина години тормоз и заплахи, пропаганда и липса на възможност на личен избор. Но винаги е имало хора, които не са се предавали пред насилието. Това понякога е ставало и с цената на лични загуби, но те са запазвали искрата, с която да се запали факела, за да осветли пътя към новото време.

 Такъв е сегашният момент. Дотук беше едно, оттук нататък ще е друго време. 

Харесва ли се това на някой или не – няма значение, това е. Македония поема новия път към новите хоризонти. Можеше да бъде и по друг начин, не че не можеше, но затова беше нужна вътрешна енергия, каквато нямаше. Кой вече не знае, а и самите политици го потвърждават, че от самото начало на прехода македонската политика беше под силен контрол на службите, които продължаваха да бъдат верни на идеалите на вече физически мъртвото югославско общество.

 Структурите на старите служби, които в първите моменти на раждането на новата независима държава Република Македония, бяха напуснали страната, след време пак се завърнаха. Те продължиха да действат в среда, в която имаше очевидна липса на самочувствие, за разлика от Словения и Хърватия, например. 

Времето минаваше и вместо да застане и да се крепи на солидни основи, Македония беше изложена на нова вълна югоносталгия. 

– И аз имам някаква подобна представа, но ти като човек, който живее в Струмица и в Македония, вероятно имаш повече примери за това? 

 – Разбира се. Първо, медиите бяха превзети, като ги напълниха с музика, с филми, сериали, с всичко, което поддържаше менталната структура на югославизма като параван на сърбоманството. С годините тази тенденция и практика се засилваха. На моменти дори и брутално.

Ако слушате, гледате или четете македонските медии днес, лесно може да получите представата, че днес в Македония е „по-сръбско от сръбско”. 

Но очевидно някой беше насочил усилията си да е тъкмо така. Да забави по този начин това, което вече не може да се спре. 

 – Добре, но вие в Българския културен клуб – Скопие и лично ти предлагахте алтернатива на всичко това, нали? 

 – Познавайки историята на това, което се случва под нашето македонско небе, мисля, че целта им беше да се забави процесът на демократизация на обществото ни. Но демокрацията не е мисленето на един човек, а и диктатурата не трае вечно, макар че води до последици. Оттук произлиза и мъглата в главите на обикновените хора в Македония в търсене отговор на въпроса по кой път да се насочат. Да се присъединят ли към европейската цивилизация и икономическия прогрес, или да поемат пътя към степите и икономическия регрес. Политическата пропаганда от север действа сред голяма част от населението, което се определя като македонско, а вероятно и при някои от по-малките етнически общности, но не и при мнозинството от албанците от Македония. Този климат допринесе за подялбата на обществото на два лагера и най-накрая политиката реши – Македония поема пътя към Европа, макар и с променено име. Сега вече и другият лагер, на опозицията, пропагандира, че подкрепя пътя към Брюксел, само че с обещанието, че би запазила името. Но веднага възниква и се налага един основен въпрос, а той е – защо не го направиха докато владееха страната цяло едно десетилетие? 

 – Как мислиш, все пак имаше ли възможност името Република Македония да се запази и в същото време тя да върви по пътя към НАТО и ЕС? 

 – Знаеш ли, на въпроса дали смятам, че съществуваше възможност да се запази името Република Македония като име на държавата, ще отговоря така – разбира се, да! Но цената за това не са приказките от македонските медии. Цената е в падането на табуто, наречено „македонска история”. Та това е история, определена само за една страна и за само част от населението на тая страна, а имено за Македония и за „македонците”. Но пък аз питам – дали името е основният проблем за продължилия повече от двадесет години конфликт с Гърция? Разбира се, че не! Основният проблем в цялата тази сага е идентичността. Именно заради нея времето се проточваше и разтегляше толкова дълго. Едно, че нямаше желание да се срине табуто около темата, второ, че имаше и сили, които не го позволяваха. Агентурите на създателите на македонистичната религия, пазеха ревностно своята рожба. 

 – Е, в тази ситуация трябваше да са намери някой, който да изговори всички тези истини. И не само да ги изговори, нали? 

 – В цялата тази ситуация българският елемент в Македония беше буден и наясно за всичко, което се случва. Но пък и затова беше преследван и неведнъж понасяше удари за собствените деяния. След като през годините не беше позволено българин от Македония да влезе в политиката и свободно да прокламира собствените гледища за проблемите, след като не беше позволено той да се утвърждава в обществото самостоятелно или чрез организации или партии, беше ни ясно, че изкуствено изгражданото македонистко общество се плаши от истината, която носят декларираните българи. Бяхме тамян срещу дявола. Малко, но силни. Крачехме по нашия път с ясна визия – Македония да бъде самостоятелна, но с българския елемент в основата като носител на истината. Знаехме, че само това е пътят за защита на държавата, а с това и на името.

Само историческата истина е силата, която можеше да запази името. 

 И понеже бяхме напълно наясно за това, Българският културен клуб – Скопие, още от самото начало от създаването си, на 14 октомври 2008 г. провъзгласи първия си документ, а именно „Меморандум за спора за името между Македония и Гърция”. 

В него в прав текст, с исторически доказателства оспорихме гръцката теза, че само те имат право на името „Македония”. Ние не спорим, че античността може да е тяхно историческо и културно наследство, но трябваше да ги накараме да признаят, че от Средновековието насам тази територия тук е населена с предимно българско население. Само така можеше да се защити употребата на името „Македония”. Пък, и кой е дал право на гърците да мислят, че имат тапия за това име? Но трябваше да се преглътне целият фалшификат от 1945 г. насам. От север манипулираните историци нямаха никакво желание, нито пък задача да го направят. Напротив, започнаха нова, този път инспирирана от внуците на владиката Каравангелис пропаганда, като от славянството се прехвърлиха на античността. Да не беше жалко, щеше да е много смешно, когато на митинги срещу гърците новосъздадените антични македонци, вееха едни и същи знамена, но в различен цвят.

Каравангелис сигурно ликува в гроба си. Пропагандата от началото на ХХ в. изцяло е реализирана. Част от народа е обезличен. Новите Котехристовци, съвременните предатели, днес не са от Руля, те са вече от Северна Македония. И те са главните виновници за промяната на името, но как да го проумеят? 

 Още един абсурд, и то по-голям. Тук са и „южните сърби” от Поречието, които бяха горещи македонисти, но сега, заради промяната на името са ориентират към сръбската идентичност. Тук са и гъркоманите, остатъци от патриаршеските гъркомански семейства от миналия век. Те са най-прикрити, но много организирани и целенасочени, когато подкрепят македонизма срещу българщината. При тези обстоятелства е нормално народът да е възмутен. Няма масова радост, че окончателно, макар и чрез промяна на името, поемаме пътя към Европа, но пък няма и масови протести по този повод. На протестните митинги се събират от петдесет до сто човека, а ги предвожда партия, която претендира, че има петстотин хиляди гласоподаватели!? По-голямата част от народа, все пак ясно е разгадала рубладжийската игра на определени политици. 

 – Лазаре, ще ти задам още един въпрос, чийто отговор до голяма степен знам. Но все пак, къде сте вие, българите в Македония, в цялата тази ситуация на изострена политическа битка в името на бъдещото на страната ви? 

 – Къде са българите в цялата ситуация? Те са тук, присъстват, „активни” са по социалните мрежи, но са силно разединени и враждебно настроени едни срещу други. – Защо е така? – Причините са няколко. Първо, на някои от тях, заради лични или семейни проблеми, от властите им е дадена един вид „амнистия”. Срещу това те трябва да работят за македонските служби в моменти, удобни и посочени от тях. Други, лесно манипулируеми, са жертви на партийни групички, които в България се борят за контрол върху българите от Македония, трети са индивидуалисти, които сами си развиват собствени фикции в главите, че са месии, които трябва да са следвани, при това без да изложат ясна визия за това, как да се стигне до ребългаризация на македонското общество. Да не би тя да падне сама от небето?! Нито ще падне, нито въобще ще я има, ако продължава така. А причината, според мен, е една и единствена. Липсата на Национална стратегия, ясно определена в защита и подкрепа на българите извън границите на съвременна България, остави българите от Македония сами на себе си. Служим за декор, когато трябва да се каже, че сме най-романтичната част от българската история, но когато трябва реално да се действа, тогава...!? 

Неприемливо е само един човек, само една организация или дори само една партия да се грижи за част от народа ти, останал извън границите. Това трябва да е задача на цялото общество в Майката-държава. Впрочем и затова резултатите от новото Възраждане на българщината в Македония са на нивото, на което са. Историческите обстоятелства през десетилетията зад нас са променили някои неща, но Майка България е длъжна да ни чувства като свои деца и да помага на Македония, макар била тя и Северна. За да оцелеем като държава, но с ясна визия кои сме и какви сме.... Европа е нашият шанс. Демокрацията е нашият шанс. Европейска България с ясна и реална, а не само романтична визия за нас македонските българи и за Македония, тя е нашият шанс. Не създаване на интриги и кавги, оплюване и манипулации, а съединение, което прави силата, е нашият шанс. Европейска България е шанс за Европейска Македония. Е, тогава няма да има значение дали тя ще е Северна или Южна, Средна или Долна. За нас българите тя винаги е била, е и ще бъде Македония!