Гърция и България в Македонския ребус

Доц. д-р Александър Гребенаров

Източник:

 бюлетин "Българите на Балканите и по света",
бр. 1 за 2019 г. 

Визитата на Путин на 17 януари 2019 г. в Белград превъзбуди за пореден път Балканите. И не толкова заради подареното му куче порода шарпланинец, изречените клетви за вярност от президента Александър Вучич и пищното му посрещане. По-скоро балканците се вторачиха към неговите анонси. Руският президент, макар и като позакъснял дядо Коледа, извади от торбата си куп подаръци за послушното дете Сърбия – множество споразумения, инвестиции, част от потока на руския газ и пр. 

Спомена, че може да има нещо и за България в газомаршрута „Турски поток“, но в необозримото бъдеще от типа, че ще ни купят „колело, ама друг път“. В замяна, очевидно тя трябва да се сети да даде обет за послушание, като прелюдия за спазаряването. За Македония торбата се оказа празна, нищо че и непослушните деца по Коледа получават подаръци. Стъпките ѝ към НАТО и Европейския съюз след гласуването на конституционните промени в Парламента бяха наказани. Гърция наблюдаваше подаръчния процес с особено вторачване към проблема за лелеяната газова тръба, или по-скоро към къде ще кривне след Турция. Факт е, че тя умее да изчаква и решава проблемите си „когато му дойде времето“. 

Примерът с Македония е показателен – безпардонно, но стратегически точно като време и сила, Атина нанесе своя удар, решавайки проблема си със Скопие, при това поощрявана морално и до голяма степен материално от Брюксел, Берлин и Вашингтон. Поредните мелодрами с разводите сред управляващите в Атина по повод очакваното ратифициране на договора с Р Македония от Преспа ще покажат още веднъж качествата на праволинейната гръцка политика, защото договорът ще бъде гласуван. Меркел пристигна от Берлин до Атина, не за да види Акропола, колкото да чуе в аванс „на живо“ съгласието на управляващите. Досещаме се, че то е изтръгнато. Останалото е „театър“! Така гърците се възползваха като по учебник от подписания договор, решиха „две неизвестни“ с един замах – първо, разрушиха мита за античния македонизъм в Скопие и второ – икономически се стабилизираха не толкова от денонощна работа, колкото от нови кредити и инвестиции. 

В момента работят по решаването на трети немаловажен казус на Балканите, очаквайки нови бонуси. В настоящите разговори между вселенския патриарх Вартоломей с премиера Алексис Ципрас и предводителя на Гръцката православна църква архиепископ Йероним е възможно да се реши въпросът с автокефалността на Македонската православна църква. Пътят е отъпкан – прецедентът с църквата в Украйна е налице! Къде сме ние в отношенията с Македония? Мнозина подозират, че ще си останем с легендите за храбрите си воини и за отколешно слабата ни дипломация. 

И сигурно са прави, че все някой е виновен за неуспеха ни – някога през 1912–1918 царят и приближените му министри и генерали, днес глобалната политика и геостратегическите интереси на „големите“ от Изток и Запад, които ни потупват и съветват, не всякога „по бащински“. И продължаваме да твърдим с основание, на базата на исторически аргументи, че с „македонците“ сме един народ в две държави, говорим един и същ език, имаме общо минало и вероятно половината сме родственици. За съжаление, не успяхме да убедим Скопие, че историята на всяка държавата не започва от летоброене, което управляващите си харесат и спуснат това хрумване към учените, а има естествен исторически процес, чийто генезис и доказателства науката отдавна е открила. 

Затова и днес, дни преди ратифицирането на договора в Атина, се оказа, че отново „тичаме“ след събитията, завиждайки на гърците и техния договор със Скопие, вкл. и на „наказателната им акция“ срещу антиквизацията в Повардарието, както и на предложенията от Смесената научна комисия на експертите от Гърция и Македония (виж следващият материал, написан от д-р А. Панчев). Въпросът е – докога в нашата държава ще липсва ясна визия за Македония и изобщо за нашите сънародници на Балканите и по света? Отговорът е прост и логичен – докато не заработят като едно цяло, с ясна изградена стратегия за съхраняването и просперитета на българската нация всички културни, образователни и дипломатически институции, десетките институти, центрове и отдели с многобройни чиновници, много от които не знаят за какво са там, пренасяйки папки или листове от една стая в друга. 

В този ред на мисли да не забравяме и Българската православна църква, която има право, но и задължение да участва пълноценно в този процес – църковната институция има какво да каже, а и да направи, за българщината в Македония. Не на последно място е и ролята на академичната наука, която рядко е търсена, но има потенциал да покаже решения, вкл. и алтернативни предложения на управляващите по Македонския въпрос в неговата пълнота – минало, настояще и бъдеще. Времето не е изчерпано напълно, за да реагираме като европейска сила – пълноправен член на ЕС и на НАТО, за да се коригират и изчистят спорните проблеми с Македония. 

Трябва обаче да се прояви повече дипломатическа дързост, но и гъвкавост, както нашите предци се пребориха през 1870 г. за Българска екзархия, а по-късно – за Съединението и Независимостта на България, и днес заслужено отбелязваме тези техни дела. Има отделни ценни коментари и изказвания на родни политици, държавници и експерти за позицията, която да възприемем към Македония, но те са епизодични. Повечето от тях отекват като далечен резонанс на събитието и скоро се забравят, защото не са „облечени“ в надлежни дипломатически форми. 

 Същевременно не би трябвало да товарим с прекалени надежди и оптимизъм усилията на Съвместната мултидисциплинарна комисия по историческите и образователните въпроси между България и Македония. Тя може да „поизчисти“ и уточни някои спорни методологически и/или фактологически детайли от историята, но не може да реши цялостно проблемите със защитата от фалшификации и поругаване на българско културно-историческо наследство в Македония. Затова е необходимо час по-скоро изграждане на реална стратегическа визия, чрез която да опазим българската нация, вкл. духа и достойнството на българските общности отвъд граница.