Напуснаха ни две знакови фигури в опазването на българското наследство в Македония

Христо Миланов Матов

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2018, № 11 и № 12

Костадин Филипов

На 28 ноември 2018 г. на 94-годишна възраст в София почина Христо Матов. Той е син на Милан Матов – един от ръководителите на Тиквешкото и на Охридско-Дебърското въстание през 1913 г. срещу сръбската окупация в Македония. 

Племенник е на видния идеолог на ВМОРО Христо Матов. Матов е роден на 10 март 1924 г. в София. По образование е юрист. Участва във възстановяването на ВМРО и Македонския научен институт след промените от 1989 г. в България. По-късно създаде Съюз на македонските организации и бе негов почетен председател до смъртта си. Неговата неосъществена мечта беше възстановяването статута на Македонските братства в България и превръщането им във важна брънка на гражданското общество у нас. 

Автор е на книгата „Мълчаливецът от Струга“, посветена на неговия чичо Христо Матов. Благодарение на усилията му българската общественост се запозна и със спомените на неговия баща – войводата М. Матов, излезли под заглавие „За премълчаното в историята на ВМРО“. Поради неуморната му настойчивост през 2011 г. в България за първи път бе преведа и издадена книгата на френския писател Пиер д'Еспаня „Преди клането“, посветена на първия процес срещу ВМОРО през 1901 г. 

*

Христофор Тзавела

На 9-ти ноември 2018 г. на 84-годишна възраст ни напусна писателят Христофор Тзавела –родолюбецът, който прекрачи култури и граници, но винаги пазеше връзката със своите корени. Той съхрани за бъдещето хиляди народни песни, приказки и поговорки от Македония. Роден в Егейска Македония през 1934 г. в един от най-значимите родове на Балканите с многовековна историческа памет от Северен Епир, Гърция. 

По майчина линия Тзавелла принадлежи към рода на костурския и преспански войвода Илия Дигала, един от най-активните дейци на ВМРО в Западна Македония. Едва на 14-годишна възраст той изживява една от големите трагедии на Гражданската война в Гърция, след като е депортиран през 1948 г. с още стотици други деца бежанци в тогавашна социалистическа Чехословакия. Следва в Бърно, а по-късно се установява в Торонто, Канада, където основава вестник и радиопрограма, посветени на националноосвободителните борби в Македония и дейността на македонската емиграция. Завършва още английски език и литература и режисура в Ню Йорк. 

 През 60-те години на ХХ в. се установява в България, където продължава своята патриотична и всеотдайна литературна, историческа и фолклорна дейност. Тзавела изследва, събира и систематизира колосален фолклорен архив от десетки хиляди народни песни, приказки и поговорки от Македония. Издава исторически трудове, работи и твори на английски, гръцки, чешки и български език до деня на смъртта си.