Мишо Шкартов, (псевд. Илиев) – (1февруари 1884, Кавадарци – 25 юни 1936, София) – деец на македоно-одринското революционно движение, четник, войвода.
Завършва Солунската българска гимназия. Включва се в редовете на ВМОРО; определен е за секретар на Тиквешката чета на Д. Даскалов (1904), по-късно в четата на Хр.Чернопеев действа в Кукушко, Солунско и Серско (1905), а от 1906 е в четата на Яне Сандански. По време на Младотурския преврат е един от основателите на Народно-федеративната партия (българска секция).
Участва в революционния щаб по подготовката и ръководството на Тиквешкото въстание (1913) срещу сръбските окупационни власти. След Първата световна воина става член на Привременното представителство на бившата ВМРО и подписва апела от населението в Македония и бежанците в България (1919). В 1921 се присъединява към ВМРО, запасен член на Струмишкия революционен окръг (1924), окръжен войвода на Солунския революционен окръг (1925).
След разцеплението на ВМРО (1928) преминава към протогеровистите. Привърженик на федералистката идея, става член на ВМРО (об). Участва в Цариградската конференция на националреволюционерите от ВМРО (об), подписва протокола за помирение между Берлинския ЦК на ВМРО (об) (Поптомов, Влахов, Р. Ризов и др.) и нацианалреволюционерите (М. Герджиков, П.Шатев и др.). Привлечен е в ръководството на ВМРО (об) в България, води спорове и отстоява безпартийният характер на обединената организация. След 1931 г. се оттегля от активен политически живот.
Д-р Володя Милачков
0 коментара:
Публикуване на коментар