Кузман Анастасов Шапкарев, (1 февруари 1834, Охрид – 18 март 1909, София) /псевд. Един македонец, К. А. Веселин/ – фолклорист, учител, книжовник, общественик, публицист, действителен член на БКД (БАН).
Учи в гръцко училище в родния си град, а по-късно и в Битоля. Като учител в Струга, Охрид, Прилеп, Кукуш, Битоля и Солун въвежда изучаването на български език. Под влияние на Димитър Миладинов събира фолклорни материали за македонските българи. Радетел на българщината. Разпространява свои учебници, помагала и български книги в Македония. В областта се бори срещу религиозната пропаганда на Патриаршията и католическата църква. След 1878 г. работи като нотариус в окръжния съд в Сливен и Стара Загора и като съдия – във Враца и Орхание (дн. Благоевград).
По негово предложение се откриват Солунската българска мъжка гимназия “Св. Св. Кирил и Методий” и Солунската българска девическа гимназия “Свето Благовещение”. Назначен е за техен пръв директор. Поддържа контакти с Гоце Делчев и други дейци на македоно-одринското освободително движение. Събраните многобройни фолклорни материали (песни, приказки, легенди, пословици, гатанки), исторически предания, езикови бележки, описания на елементи от материалната култура, обредни практики от народната медицина и пр. се отнасят предимно за българското население в Македония. Те са обнародвани в “Сборник от български народни умотворения”, в отделни книги или като статии в периодичния печат. Публикува и историко-етнографски изследвания. Оставя за поколенията ценна автобиография и богат личен архив.
д-р Володя Милачков
0 коментара:
Публикуване на коментар