Проф. Никола Милев (1881 - 1925)

Цочо Билярски

Публикувано в: сп. "Македонски преглед", 1999, кн. 2. 

Никола Илиев Милев е роден на 8/20 май 1881 г. в костурското българско село Мокрени. Учи в родното си село и в екзархийското училище в Цариград, което завършва с отличие. В Цариград той става член на ВМОРО и участва заедно със С. Радев в ръководения от Димитър Ляпов Гурин Цариградски македоно-одрински революционен комитет, а за известно време е и негов председател. След дипломирането си той работи заедно със С. Радев във вестник “Вечерна поща” и започва да следва история в Софийския университет. 

Тук негови учители, които оказват силно влияние върху него, са проф. Васил Златарски, проф. Иван Шишманов и проф. Любомир Милетич. След спечелването на конкурс за стипендията “Проф. Марин Дринов” заминава на специализация във Виена, където работи под не-посредственото ръководство на проф. Константин Иречек и проф. Ханс Юберсбергер. 

Тук започва работата си върху капиталния си труд “Католишката пропаганда в България през ХVII век” (издадена през 1914 г.) и започва да изследва неразработени въпроси от ранното българско средновековие и от периода на турското робство и като връх в неговото творчество се откроява студията му “Фактори на българското възраждане”, един основополагащ труд за следващите поколения историци. 

След Балканските войни изпълнява мисия на ЦК на ВМРО заедно с проф. Л. Милетич, проф. Ив. Георгов, проф. Д. Михалчев и Григор Василев, възложена им от Тодор Александров за пропагандиране на идеята за автономия на Македония пред западното обществено мнение. А през следващия период ръководи Българската телеграфна агенция и редактира печатния й орган “Ехо дьо Бюлгари”. В края на Първата световна война Н. Милев е член на Българската културна мисия в Швейцария, заедно с професорите Любомир Милетич, Йордан Иванов, Анастас Иширков и др., която е създадена по идея на С. Радев за пропагандиране на българската кауза пред антантските страни. 

Мисията се ръководи от българския дипломат Тодор Недков. След войната той взима активно участие както в легалното, така и в революционното македонско движение, като успоредно с това изпълнява и редица дипломатически мисии на българската държава на следвоенните мирни конференции. Н. Милев е и един от основателите на Демократическия сговор и редактор на неговия печатен орган в. “Слово” и депутат в Народното събрание след деветоюнския преврат. 

Проф. Н. Милев участва в дейността на Великата масонска ложа в България и е един от основателите на Македонския научен институт. Н. Милев е убит по решение на ЦК на БКП на 13 февруари 1925 г. и то дни преди да замине за назначението си като посланик в САЩ. В настоящата публикация са включени документи, свързани с дейността на Н. Милев като участник в македоно-одринското легално и революционно движение. Това е корес-понденцията му с Владимир Карамфилов, Тома Карайовов, Тодор Александров, ген. Александър Протогеров, полк. Кастолди, черновата на една негова статия за сръбско-българските отношения в началото на Първата световна война и експозе от негов доклад за положението на българските малцинства в съседните балкански държави.