Д-р Антон Панчев
Политиката на Република Гърция към Република Северна Македония
Според Министерството на външните работи на Гърция, влизането в сила на Договора от Преспа означава, че не само името на нейната северна съседка престава да бъде „Македония”, но не могат да се наричат „македонски”, без категоричното определение „Северна”, всички държавни институции и свързаните с тях организации. В Гърция смятат, че с влизането в сила на този договор се подкрепя европейската перспектива и стабилността в съседната страна и така се ограничава опасността от намесата на трети страни с враждебни планове на северната граница на Гърция.
Много важно за Атина е, че се повишава ролята на гръцките провинции Македония и Тракия в регионалния икономически възел. Гърция и Република Северна Македония, заради нерешения въпрос за името, имат една недостатъчна договорна рамка на двустранните отношения в сравнение с договорната рамка на отношенията на Гърция с бивша Югославия. Заради дългогодишните спорове все още не са подписани основни договори, като Договора за защита на инвестициите и за избягване на двойното данъчно облагане и всички други съвременни икономически договори и договори за пътната и железопътната комуникация, което представлява пречка за разширяване на гръцките инвестиции в съседната страна, за гръцкия износ, за пътната, железопътната и енергийната свързаност, за пристанището на Солун и външната му икономическа среда.
Договорът от Преспа не засяга валидността на гръцките търговски обозначения с името „Македония”. По-специално, разпоредбите му за търговските обозначения са в пълно съответствие от една страна с европейските достижения, от друга страна с международното право. Това означава, че обозначенията, които са регистрирани от гръцките предприемачи на национално, европейско или международно равнище и търговските препратки към наименованието „Македония”, са напълно защитени.
Много важни за Гърция са елементите и клаузите в Договора, които засягат областите на културата и образованието. За първи път Република Северна Македония признава, че няма връзка със „старогръцката цивилизация, история, култура и наследство” на Македония (член 7(3), (4)).
Освен това, се ангажира (член 8 (2), (3)) за премахване на прословутата програма на „антиквизация” (което „се отнася по какъвто и да е начин към древногръцката история и цивилизация, които представляват неразделна част от историческото и културното наследство на Гърция” в инфраструктура/сгра¬ди/паметници) и за премахване на „Звездата на Вергина” от всички публични места и премахването им за всякаква публична употреба.
Тази процедура е започнала със смяната на името на летището, както и на магистралата към Скопие. Отбелязва се, че никога няма да се постави искането за ограничения в използването на термина „Македония” към Гърция, която запазва изцяло това свое право (напр. Летище „Македония”). Република Северна Македония се задължава от Договора (членове 4, 6) да премахне каквато и да е форма на ревизионизъм и на национализъм (от публичните или частните носители), с уважение към суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост на Гърция и принципно да не се намесва във вътрешните работи на Гърция. Премахва се и възможността за претендиране на „правата” за каквото и да е било „македонско малцинство” в Гърция.
Република Северна Македония се обвързва, че „нищо в нейната Конституция, която е в сила днес или ще се изменя в бъдеще” не ще може да създава основа за намеса във вътрешните въпроси на Гърция „включително защитата на положението и на правата на каквито и да е лица, които не са нейни граждани” (член 4(3)). Конституцията ѝ се изменя по начин, който осигурява поддръжката на нейните граждани и на нейната диаспора (а не „на македонския народ в съседните страни”, както беше доскоро). Договорът определя ясно и само „гражданството” на гражданите на Република Северна Македония, което е законовата връзка на гражданина с държавата.
Още повече, Република Северна Македония потвърждава официално на Гърция с нотата от 16 януари 2019 г., че използването на термина „nationality” в текста на английски на Договора от Преспа се отнася изключително до „гражданството”. Договорът от Преспа последователно не признава „македонски народ” или „македонски етнос”. Договорът, още повече, не оспорва правото на гръцките граждани да наричат гражданите на Република Северна Македония с названията, които използват днес. С Договора се определя ясно, че официалният език на Република Северна Македония принадлежи към групата на Южните славянски езици, „няма връзка със старогръцката цивилизация” на Македония и „няма връзка с […] историята, културата наследството” на антична Македония (член 7(4)).
Според Министерството на външните работи на Гърция, в Договора от Преспа се предвижда ясно, че „разпоредбите на Договора са неотменяеми” и „не се разрешава някакво негово изменение” (член 20), що се отнася до същественото съдържание и членовете за неговото изменение (член 1(3), (4)). Също така, Договорът ясно определя в член 1(1), че е окончателен, докато в параграф (2) на същия член, страните признават за обвързващ резултата на преговорите под егидата на ООН.
Много важно за Атина е, че се повишава ролята на гръцките провинции Македония и Тракия в регионалния икономически възел. Гърция и Република Северна Македония, заради нерешения въпрос за името, имат една недостатъчна договорна рамка на двустранните отношения в сравнение с договорната рамка на отношенията на Гърция с бивша Югославия. Заради дългогодишните спорове все още не са подписани основни договори, като Договора за защита на инвестициите и за избягване на двойното данъчно облагане и всички други съвременни икономически договори и договори за пътната и железопътната комуникация, което представлява пречка за разширяване на гръцките инвестиции в съседната страна, за гръцкия износ, за пътната, железопътната и енергийната свързаност, за пристанището на Солун и външната му икономическа среда.
Договорът от Преспа не засяга валидността на гръцките търговски обозначения с името „Македония”. По-специално, разпоредбите му за търговските обозначения са в пълно съответствие от една страна с европейските достижения, от друга страна с международното право. Това означава, че обозначенията, които са регистрирани от гръцките предприемачи на национално, европейско или международно равнище и търговските препратки към наименованието „Македония”, са напълно защитени.
Много важни за Гърция са елементите и клаузите в Договора, които засягат областите на културата и образованието. За първи път Република Северна Македония признава, че няма връзка със „старогръцката цивилизация, история, култура и наследство” на Македония (член 7(3), (4)).
Освен това, се ангажира (член 8 (2), (3)) за премахване на прословутата програма на „антиквизация” (което „се отнася по какъвто и да е начин към древногръцката история и цивилизация, които представляват неразделна част от историческото и културното наследство на Гърция” в инфраструктура/сгра¬ди/паметници) и за премахване на „Звездата на Вергина” от всички публични места и премахването им за всякаква публична употреба.
Тази процедура е започнала със смяната на името на летището, както и на магистралата към Скопие. Отбелязва се, че никога няма да се постави искането за ограничения в използването на термина „Македония” към Гърция, която запазва изцяло това свое право (напр. Летище „Македония”). Република Северна Македония се задължава от Договора (членове 4, 6) да премахне каквато и да е форма на ревизионизъм и на национализъм (от публичните или частните носители), с уважение към суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост на Гърция и принципно да не се намесва във вътрешните работи на Гърция. Премахва се и възможността за претендиране на „правата” за каквото и да е било „македонско малцинство” в Гърция.
Република Северна Македония се обвързва, че „нищо в нейната Конституция, която е в сила днес или ще се изменя в бъдеще” не ще може да създава основа за намеса във вътрешните въпроси на Гърция „включително защитата на положението и на правата на каквито и да е лица, които не са нейни граждани” (член 4(3)). Конституцията ѝ се изменя по начин, който осигурява поддръжката на нейните граждани и на нейната диаспора (а не „на македонския народ в съседните страни”, както беше доскоро). Договорът определя ясно и само „гражданството” на гражданите на Република Северна Македония, което е законовата връзка на гражданина с държавата.
Още повече, Република Северна Македония потвърждава официално на Гърция с нотата от 16 януари 2019 г., че използването на термина „nationality” в текста на английски на Договора от Преспа се отнася изключително до „гражданството”. Договорът от Преспа последователно не признава „македонски народ” или „македонски етнос”. Договорът, още повече, не оспорва правото на гръцките граждани да наричат гражданите на Република Северна Македония с названията, които използват днес. С Договора се определя ясно, че официалният език на Република Северна Македония принадлежи към групата на Южните славянски езици, „няма връзка със старогръцката цивилизация” на Македония и „няма връзка с […] историята, културата наследството” на антична Македония (член 7(4)).
Според Министерството на външните работи на Гърция, в Договора от Преспа се предвижда ясно, че „разпоредбите на Договора са неотменяеми” и „не се разрешава някакво негово изменение” (член 20), що се отнася до същественото съдържание и членовете за неговото изменение (член 1(3), (4)). Също така, Договорът ясно определя в член 1(1), че е окончателен, докато в параграф (2) на същия член, страните признават за обвързващ резултата на преговорите под егидата на ООН.
А сега де, а как ще се мнарича Българската ВМРО? вероятно Вътрешна Северомакедонска Революционна Организация....
ОтговорИзтриване