Източник: Българите на Балканите и по света, 2019, кн. 2.
Николай Иванов
Неотдавна КНСБ разпространи програмата „Възраждане“, която предвижда заселване на близо 100 000 българи от Молдова, Украйна и Западните покрайнини в запустели села у нас. Целта е преодоляване на недостига на работна ръка, както и поне частично съживяване на изоставащите райони в страната.
От синдиката предлагат държавата да закупи на ниски цени къщи, които след ремонт да бъдат предоставени на преференциални цени на желаещи да се заселят у нас семейства от българските исторически общности в чужбина. Достатъчно е само новите домове да отстоят на не повече от 50 километра от най-близкия голям град, уточняват от Конфедерацията.
Проектът обаче не бе посрещнат с голям ентусиазъм от страна на нашите сънародници в Бесарабия. Или поне от по-обществено активните нашенци в районите с българско население в Украйна и Молдова.
Ето какво споделиха някои от тях в социалната мрежа Фейсбук.
Преподавателката по български език Надежда Федоровна Гайдаржи-Забунова бе категорична, че подобна идея не е в интерес на бесарабските българи. „Мисля, че не е в наш интерес. Надали някой от моето красиво и богато българско село в Молдова с интересен живот и традиции би се съгласил да живее в запустели села в България, да напусне роднини и приятели и да остави бащиния си дом.“
Преподавателката по български език Надежда Федоровна Гайдаржи-Забунова бе категорична, че подобна идея не е в интерес на бесарабските българи. „Мисля, че не е в наш интерес. Надали някой от моето красиво и богато българско село в Молдова с интересен живот и традиции би се съгласил да живее в запустели села в България, да напусне роднини и приятели и да остави бащиния си дом.“
На същото мнение е и Юрий Раданов, който в един свой коментар по темата сподели личното си впечатление от последното си пътуване у нас. „Аз пътувах от Силистра до Павел Баня, през Шумен, Рижски проход, Сливен и други градове. Разбира се и през селата. Ужасно е...“
А един от известните български активисти от Бесарабия – Валентин Кирязов, определя автора на проекта на КНСБ като „механичен чиновник“ и верноподанен слуга на „статистиката“.
„Той няма душа или поне не разбира, какво е народната душа. За да са преселват... бесарабски българи, първото, което трябва да стане, е да почувстват, че са обичани и желани. Да усетят обич от страна на прародината. Но това го няма. Вее студен вятър откъм Стара планина. Българите от метрополията загубиха дарбата си да обичат, загубиха гостоприемността си. Постоянно получаваме оплаквания от студенти, заминали на обучение в България, че ги приемат за българи второ качество. И от млади, и от възрастни чуваме само разочарования – мислели едно за България, а посрещнали надменност, високомерие и т.н."
Свежа струя в този иначе доста негативен тон дойде от едно малко неочаквано място - поетесата Таня Танасова - Тодорова. Българката от Бесарабия, отгледала и възпитала у нас цели четири деца, написа специално писмо, в което заявява своята позиция. Ще завършим със заключителните й думи: "...Запълването на свободни работни места и създаването на нови такива ще бъде страничното действие от по-важното: ЛЕК за България - прилив на ДУХ и КРЪВ! Силен дух и свежа българска кръв!".
Остава да се надяваме, че казаното не само ще достигне до КНСБ и до нашия политически елит, но и ще накара мнозина от нас да се замислим за това как изглеждаме в очите на нашите кръвни братя и доказано големи родолюбци, каквито са нашите сънародници в Бесарабия.
Свежа струя в този иначе доста негативен тон дойде от едно малко неочаквано място - поетесата Таня Танасова - Тодорова. Българката от Бесарабия, отгледала и възпитала у нас цели четири деца, написа специално писмо, в което заявява своята позиция. Ще завършим със заключителните й думи: "...Запълването на свободни работни места и създаването на нови такива ще бъде страничното действие от по-важното: ЛЕК за България - прилив на ДУХ и КРЪВ! Силен дух и свежа българска кръв!".
Остава да се надяваме, че казаното не само ще достигне до КНСБ и до нашия политически елит, но и ще накара мнозина от нас да се замислим за това как изглеждаме в очите на нашите кръвни братя и доказано големи родолюбци, каквито са нашите сънародници в Бесарабия.
Според мен идеята е добра, но май чиновниците не могат да боравят добре с думите. Може би не „заселят“, а „привлекат“ например – дано да не се обидят нашенците от това отношение, в което липсва дух и любов.
ОтговорИзтриванеБългарите там наистина са създали големи, живи села, каквито в България не са много и няма да е лесно да оставят всичко и да дойдат тук, но е хубаво да се даде възможност на тези, които искат искат.
Относно отношението към бесарабските българи - наистина има студенина, която според мен се създава по няколко причини:
- Местните имат съвсем бегла представа за бесарабските българи и тяхната история;
- Бесарабските българи често предпочитат да говорят правилно на руски, отколкото „неправилно“ на български, което от своя страна създава впечатление, че са чужденци;
- Бес. българи често си създават мини общества и се самоотделят от местните си сънародници;
- И да, местните българи са в известна степен по-студени откъм гостоприемност – изгубили сме това си качество, но може би не трябва да се възприема лично, а по-скоро нашенците, които са съхранили това чувство да ни припомнят как да се отнасяме един към друг;
Какво може да се направи?
Според мен трябва да се информират местните за живота и историята на бесарабските българи.
- Да се посрещат с любов идващите и да им се помага не само с помощта на регулации и закони, но и с доброто старо човешко отношение и христианска доброта на новите им съседи;
- Да не им се „лепва“ прякор „руснаците“, „украинците“, „молдовците“ или „Катя-рускинята“ само защото нашенците нямат самочувствие да говорят на диалектен или остарял (за местните) език и често използват руски в обществото, а на някои видиш ли така им е по-лесно да се сетят за кого иде реч. Може да ги наричат например „нашите българи“ или „бесарабските българи“. Доста е обидно за хора, които дълги години са се наричали с гордост българи в чужбина и са запазили по-добре от местните българските традиции и култура, а тук да ги наричат по този начин.
Аз съм бесарабски българин, който е провел по-голямата част от живота си тук, в България. Не мога да се поставя на тяхно място, но мога да кажа, че съм благодарен на моите родители, че са рискували всичко и в много по-тежко време са се преместили в България. Беше трудно, но се справихме и си заслужаваше. Безценно е да си в Родината си, сред свои хора, говорещи на родния ти език.
В заключение ще кажа, че България ще спечели много от привличането на бесарабските българи, но това трябва да стане с любов, а не чисто по икономически причини.
Нека да си върнем братята и да ги накараме да се чувстват като удома си!