Проф. Фръчковски съзря в славянските народи опасност за "македонците" (Видео)

Лектория „Македония“ на Македонския научен институт 

 На 13 март 2019 г. гост на Лектория „Македония“, организирана от Македонския научен институт бе проф. Любомир Фръчковски –преподавател в Юридическия факултет в Скопския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ по международно право, международни отношения и съвременни политически теории, един от експертите, подготвили конституцията на Р Македония през 1991 г.

Водещият лекторията Костадин Филипов представи богата политическа биография на госта – министър вътрешните работи в кабинета на Бранко Цървенковски, по-късно министър на външните работи, кандидат за президент от политическата партия СДСМ през 2009 г., до днес активен политически функционер. В изложението си проф. Фръчковски се спря на държавно-политическото развитие на Македония, анализира въшнополитическите отношения на Скопие с Атина, София и Тирана, изрази разсъждения за „македонската идентичност“.

 Той разгледа голяма част от споменатите проблеми през фокуса на три ключови фигури, свързани с развитието на Македония от нейното провъзгласяване за независима държава и отделянето ѝ от Югославия, до днес. Става дума за президента Киро Глигоров – с мандат от 1991до1999 г., когато Македония за първи път заживява самостоятелен държавно-политически живот, Борис Трайковски, в чийто президенски мандат (1999–2004) страната навлиза в остра етно-политическа криза, и сегашният министър-председател Зоран Заев. В словото си той обърна специално внимание на настоящия премиер, променил рязко външнополитическия курс на страната чрез сключване на дългоочаквани договори с България и Гърция и последвалото стартиране на интеграционните процеси за включване на Скопие към НАТО и Европейския съюз, с което започва нова фаза от историята на Македония.

За държавно-политическото развитие на Македония проф. Фръчковски разви свои съждения относно политиката на Скопие, подложена на перманентен натиск от албанската общност. Убеден е, че тя трябва да се адаптира във всички нива на държавните и общинските структури. Необходимо е обаче да се конструират нови взаимоотношения между гражданите с различен етнически произход, със взаимно зачитане на традиции, култури и обществено-политически изяви. 

Относно структурните реформи, които трябва да се извършат в страната, Фръчковски изрази мнение, че управляващите трябва да действат без страх. На този етап критиката най-често е генерирана от средите на екстремистката десница и проруските настроени елементи, желаещи да попречат за влизането на Македония в НАТО. Протестиращите боравят с архаична патриотична лексика и нямат широка обществена поддръжка. Гостът на МНИ е убеден е, че в преговорните процеси задължително трябва да се включат международни експерти, особено при приемането на законовата нормативна база, чиято промяна албанската общност приема болезнено. Тази необходима външна намеса на общуване в своеобразния триъгълник той определи като „Танго за трима“, включващо македонци, албанци и чуждестранни експерти. 

Проф. Л. Фръчковски сподели собствено мнение за развитието на Македония. За да не затъне страната отново в „блатото“ на многогодишни битки за отстраняване на държавна администрация, за обогатяване на отделни лица, за апатия и обиди от страна на опозицията, а не на просперитет, той предлага нова партийна стратегия, а именно – създаване на голяма политическа коалиция по образеца на Швейцария, в която да участват и управляващи, и опозицията, вкл. политици от албанските партии. В Македония липсва традиционна левица и десница и затова предложеният модел би могъл да заработи без управленски 10 годишен застой, като управлението на Никола Груевски. За въшнополитическите проблеми на страната Л. Фръчковски обясни с поучителни примери от работата си като министър, технологията за подготовка на международните договори. Според него в много случаи намесата на трети неутрални фактори се оказва най-важният фактор за приемането им. 

В анализа на отношенията на Скопие с Атина, София и Тирана, обърна специално внимание на коридор № 8, естественият път за Македония – изток-запад, в посока България–Македония–Албания. Той изрази дълбокото си учудване за нежеланието на управляващите в Скопие десетилетия наред да спират осъществяването на тази стратегическа връзка, в която Македония би могла да играе ролята на влиятелен балкански кръстопът. Гостът благодари на Р България за оказаната помощ на Р Македония в тежката ситуация по време на икономическата блокада от страна на Гърция, когато по това време е министър.

Относно въпроса за идентичността Фръчковски се прояви като горещ привърженик на македонизма, изразявайки мнение, че страната има проблеми с България най-вече за историческите корени, които обаче се отразяват цялостно в техните взаимоотношения. По темата той изрази становище, че жителите на Македония са изложени „на асимилация от другите по-големи славянски народи – сърбите и българите“, които били близки по култура и език с тях и застрашавали идентичността им. „За нас – заключи Фръчковски, не са проблем албанците и гърците, за нас са проблем по-големите славянски народи, които може да ни асимилират, както се е случило в историята“. По тази причина терминът „македонски“ се превърнал за Македония във „въпрос на живот и на смърт като нация“. 

 Изложението на Фръчковски предизвика множество коментари и въпроси от гостите на лекторията, свързани с излишно загубено време в търсене на пътища за интеграция на Р Македония към структурите на НАТО и ЕС, за митовете и реалността в историята за създаването на македонската държавност през 1944 г., за дейността на македонските тайни служби, работещи понякога и срещу собствени държавни институции, както и срещу отделни граждани, самоопределили се като българи, за заплахите от Р Сърбия да раздели територията на Р Македония след нейното обособяване като независима държава, за ембаргото от страна на Гърция и др. Не бе подминат и един от най-важните въпроси, определящи взаимоотношенията на Скопие със съседните държави и особено с Р България – за идентичността на жителите на Македония. Голяма част от изказалите се не съгласиха с аргументите на Фръчковски. 

На госта бе обърнато внимание, че територията на днешна Република Северна Македония от векове е населявана с население, което в мнозинството се е самоидентифицирало като българи. Не могат да останат забравени делата на българските възрожденски книжовници и революционни дейци, както и на процесите на обезбългаряване и асимилация в НР Македония след 1944 г., съпроводени с репресии, вкл. въдворяване в лагери и убийства на десетки хиляди българи по заповед на управляващите в Белград и Скопие. Бе припомнено и родословието на проф. Л. Фръчковски, който принадлежи към известен български род от Галичник. Мнозина от неговите предци са едни от най-изкусните строители, дърворезбари и зографи през Възраждането, оставили неповторими шедьоври до днес – образци на българското културно-историческо наследство в Македония.