Доц. д-р Александър Гребенаров
На 24 април 2019 г. в рамките на Лектория „Македония“ с водещ Костадин Филипов гостуваха дипломатът Любчо Трохаров и проф. Христо Тепавичаров, дипломат и юрист, автор на брошурата „Българските Западни покрайнини – последни на опашката за независимост, но не и последни по право“.
Чрез изследването си, посветено на 100 години от подписването на Ньойския договор, проф. Тепавичаров разкрива задачата, която си е поставил – да се хвърли светлина върху реалната обстановка след разпадането на Югославия с оглед статута на българските Западни покрайнини, окупирани от Кралството на сърби, хървати и словенци след Първата световна война. С малък промеждутък (1941–1944) Белград владее тези територии до днес с договор от 1919 г.
Това обаче е в разрез с международното право, защото от 2006 г., когато съюзът с Р Черна гора се разпада, страната се обособява като Р Сърбия на мястото на бивша Югославия. Затова българите в Западните покрайнини, които до 2006 г. са граждани на Югославия, днес не могат да се смятат за такива, защото такава държава няма и липсва правно основание да бъдат малцинство.
Той обърна внимание и на още един факт – българската държава не е признала досега границите си с Югославия/Сърбия, което е важно обстоятелство за търсене на промени. Дипломатът Любчо Трохаров и член на УС на МНИ се съгласи с доводите на колегата си и изрази мнение, че за съжаление, родният политически елит не е готов да поиска връщането на тази българска територия чрез международни правни аргументи.
Това население е запазило своя български език, традиции и самосъзнание, въпреки десетилетния денационализаторски режим. Процесите са сходни и за населението в Македония, Тракия и Добруджа, които по силата на Ньойския диктат също остават в пределите на съседните държави.
Двамата лектори отговориха на злободневни въпроси, свързани с държавната намеса за отстояване на националните интереси. По общо мнение бе препоръчано брошурата на проф. Тепавичаров да се представи във Външно министерство, както и сред по-широката общественост, за да предизвика дебат за статута на българските Западни покрайнини, а също и за инициативите, които управляващите трябва да предприемат в защита на българите в региона преди приемането на Р Сърбия в Европейския съюз.
Въпроса е искат ли българите и тези райони да се присъеденят към България както жителите на Крим се присъедениха към Русия ?
ОтговорИзтриване