Всичко ще се реши на 5-ти май

бюлетин "Българите на Балканите и по света" № 4

Костадин Филипов

Първият кръг от шестите президентски избори в Република Северна Македония приключи. На балотаж на 5 май 2019 г., както и се очакваше, отиват двамата кандидати, излъчени от двете най-големи политически партии на македонците – Стево Пендаровски от управляващия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) на премиера Зоран Заев и Гордана Силяновска-Давкова от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Пендаровски бе подкрепен и от коалиционния партньор в правителството на СДСМ – най-голямата партия на албанците в страната – Демократичния съюз за интеграция (ДСИ), заедно с още 28 по-малки политически формации и сдружения.

По силата на изборното законодателство третият кандидат, явил се на вота на 21 април – независимият Блерим Река, отпадна от по-нататъшната надпревара. Двама от тримата отиват да се срещнат в пряк двубой на 5 май, на втория етап от изборите. Не знам за другите, но за мен полученият резултат на първия кръг не е изненада. Първо, посочва се малката разлика в подкрепата, която Пендаровски и Силяновска-Давкова получават. Тя е в рамките на един процент – нещо, което не помня досега да се е случвало в предишните пет президентски състезания, откакто Република Северна Македония стана суверенна и независима държава. Тази незначителна разлика в гласовете за единия или за другия даде основание и двата предизборни щаба късно през нощта на 21 април да се обявяват за победители. ОТ ВМРО-ДПМНЕ дори добавиха гласовете на отпадналия независим кандидат Блерим Река към своите, за да покажат не толкова, че Силяновска-Давкова е спечелила, а че Пендаровски губи, при това с много.

Разбира се, това твърдение има смисъл само в психологически и пропаганден смисъл, защото със своя резултат все пак кандидатът на управляващите отива на балотаж на 5 май. Така повеляват изборното законодателство и конституцията на страната, но пък предстоят още две седмици на кампания в подкрепа на единия или другия претендент за най-високия държавен пост. Така че всички „трикове“ и аритметики, които могат да донесат повече гласове, са утилитарно приемливи. Всъщност всички социологически анкети по време на кампанията, започнала официално на 1 април, показваха предимство на Пендаровски, но не солидно, както очакваха лидерите на партиите, застанали зад неговата кандидатура. Преди всичко премиерът Зоран Заев и лидерът на ДСИ Али Ахмети.

Те двамата, особено албанецът, стоят в основата на това двете партии, подкрепени от възможно най-широк кръг други политически формации и сдружения в парламента, или извън него, да издигнат една предварително договорена кандидатура, която да получи подкрепата на симпатизантите и членовете на тези политически сили. Така Стево Пендаровски стана първият, който на практика трябваше да осъществи идеята за „консенсусен кандидат“, аз бих го нарекъл „общоетнически консенсусен кандидат“, показващ електоралната ефективност на подобен вариант, при който партиите превъзмогват своите етнически несъгласия и съпротиви и се обединяват около личност с кауза.

И понеже това понятие „консенсусен кандидат“ (някои като проф. Любомир Фръчковски го наричат просто „договорен“) се появи за първи път, и понеже все пак в идеята има някакъв заряд, бе създадено впечатлението, че Пендаровски няма да има никакъв проблем и дори може да помете своите двама съперници още на първия кръг. Наивно схващане, разбира се, дори само заради това, че аритметиката показваше съвсем друго – в общия избирателен списък са записани малко над един милион и 800 хиляди избиратели. Конституцията повелява на първия тур да бъде обявен за победител този, който спечели 50 на сто от тях плюс един глас, значи над 900 000 гласа. Как да стане това, когато общия брой на гласувалите на 21 април на първия тур е малко над 700 хиляди гласа. Такава ниско участие не се помни в изборната история на суверенната и независима Република Северна Македония.

Затова сега, пред втория тур, който изисква най-малко 40% от общия списък да застанат пред урните, и в двата щаба на кандидатите – и в централите на управляващите, и в опозиционната партия, правят сметки как да увеличат броя на хората, които да гласуват. Нека отидат в избирателните секции, пък там, пред урните, каквото сабя покаже… Да, въпреки обявената широка партийна и гражданска подкрепа, Стево Пендаровски не успя да „дръпне“ пред Гордана Силяновска-Давкова на първия тур. Лошото при подобни ситуации обаче е, а и местната практика, която познавам добре, сочи, че винаги при неуспех на общата работа, в случая – общ кандидат, е много трудно да се намерят причините за този неуспех. И както често се случва, вината се търси у другия, у партньора, съзират се някакви негови тайни схеми или комбинации, които са попречили съвместното дело да успее.

Вече дочувам въпроси защо е била така малка активността в изборния ден на гласоподавателите албанци от Демократичния съюз за интеграция? Какво означава това, ако е вярно, а то май е вярно. Че масовият избирател на ДСИ негласно бойкотира своя лидер Али Ахмети при избора на Пендаровски за общ кандидат? Или има някакъв друг мотив, който да го накара да не отиде в избирателната секция? Все въпроси, които оттук до 5 май ще трябва да намерят своите отговори. Ако погледнем резултатите от първия кръг, ще стигнем до извода, че зад двамата, които отиват на балотаж, са застанали само твърдите ядра на СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ. А и двамата – и Пендаровски, и особено Силяновска-Давкова, бяха представени като независими, непартийни и неапаратни кандидати, все с идеята да привлекат гласове извън въпросните твърди ядра. Очевидно не се получи.

За това пък проф. Блерим Река даде урок как се прави умна и умерена кампания, как се „дърпат“ не само партийни гласове, а извън тях, как се печелят симпатии и в крайна сметка се трупа съжаление, че трябва да се приключи. И сега какво? Ами нищо. Позната работа, нещо като традиция.

Почва битката за гласовете на проф. Река, и колкото и неговите ментори от „Съюза за албанците“ и от Движението „Беса“ да твърдят, че няма да „търгуват“ с тях, пазарлъкът вече започна. За да се спази традицията от всички онези пет предишни изборни цикъла за президент на Република Северна Македония, за които важеше правилото – албанец не може да стане президент, защото македонците не гласуват за него, а албанските гласовете не му стигат. Но президент на страната става тъкмо този, който има подкрепата на албанците. На 5 май ни очаква оспорвана битка, но и времето дотогава ще бъде крайно интересно.