Авторът на "Тютюн" бил родственик на Яне Сандански

110 години от рождението на Димитър Димов

(25 юни 1909, Ловеч – 1 април 1966, Букурещ). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 6.

Български писател и специалист по ветеринарна медицина. Баща му Тотю Димов е военен и загива като капитан на фронта на 9 юли 1913 г. в боевете при връх Китка в Македония преди края на Междусъюзническата война. Майка му Веселина (Веса) Харизанова е дъщеря на преселници в Дупница от село Влахи, Кресненско – Фикия и Спас Харизанов, участник в освободителните борби и виден адвокат в Дупница. 

Неговата сестра Милка е майка на Яне Сандански. Единият от братята на Веса – Иван Харизанов е известен журналист, юрист, политически деец и член Македонския научен институт, който оказва влияние върху културното развитие на племенника си Димитър. 

Вторият баща на писателя Р. Генев също е офицер, а по-късно тютюнев експерт в Дупница. Д. Димов завършва Ветеринарномедицинския институт като д-р по ветеринарна медицина (1934). През 1943 г. заминава на специализация в Мадрид. Връща се в България през март 1944 г. и е мобилизиран в Беломорието до септември на с.г. 

Става доцент в Агрономическия факултет в Пловдив (1946) и в Селскостопанската академия (1949–1952). От 1953 г. е професор във Висшия селскостопански институт. Автор е на над 20 научноизследователски труда. Председател е на Съюза на българските писатели от март 1964 г. до смъртта си. 

Писател с подчертано демократични позиции, Д. Димов утвърждава в българската литература модерен художествен стил, който се отличава с психологическо проникновение, интелектуална задълбоченост, остра конфликтност и тънък усет към богатството на езика. Творчеството на писателя включва романите му „Поручик Бенц“, „Осъдени души“, „Тютюн“ и др., а също така разкази, пътеписи и драматургични произведения като „Жени с минало“ и „Почивка в Арко Ирис“.

 Творбите му са сложно съчетание на психологически, философски и социални нагласи и възгледи на своя автор. Той оставя няколко незавършени текста, между които е една творба, над която работи през целия си живот. 

Това е биографична книга (биографичен роман), посветена на Я. Сандански. Дълги години събира материали за книгата, която иска да напише за своя именит родственик, но така и не успява да реализира отдавна замисления проект. 

В изготвения списък със заглавия на литература, свързана с Я. Сандански, той отбелязва изрично: „Всички издания на Македонския научен институт и най-вече списание „Македонски преглед“.

д-р Володя Милачков