Владимир Бояджиев (1869 - 1956)

150 години от рождението Владимир Бояджиев (18 май 1869, Охрид – 3 август 1956, София). Произхожда от стария охридски род Ангеличинови, участвали в църковно-националното движение. Учи в Охрид, а средно образование получава в Солунската гимназия. Завършва история в Софийския университет (1893). Сътрудничи на сп. „Лоза“. 

През 1893 г. е назначен в Скопското педагогическо училище, където е класен наставник на Т. Александров. През 1895 г. е арестуван след сърбомански донос и престоява три месеца в затвора Коршумли хан. Същата година е посветен в революционното дело от Христо Матов и става член на ВМОРО. Участва активно в дейността на организацията като учител в Сяр, Одрин, Воден и Охрид. През 1897–1898 г. е член на Окръжния комитет в Одрин, а през 1898–1899 г. стабилизира организацията в родния си град. 

Член е на околийските комитети във Воден и Охрид. В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание е назначен за директор на охридските училища и е избран за ръководител на революционния комитет. Има заслуга за запазване на реда и спокойствието в Охрид по време на въстанието и за организиране на помощ за бежанците от околните села. След залавянето на пощата на Битолския комитет е арестуван през октомври 1904 г. и през март 1905 г. е осъден на 4 години затвор. 

Освободен е от Битолския затвор през юли 1908 г. след амнистията по повод на Младотурската революция. Делегат е от Охрид на учредителния конгрес на Българските конституционни клубове. Учител е в Битолската класическа мъжка гимназия (1908–1912). От 1912 г. последователно е директор на прогимназията в Костенец, учител в Плевенската мъжка гимназия, окръжен училищен инспектор и директор на гимназията в Долни Дъбник. 

Председател е на Плевенското македонско благотво¬рително братство и на дружество „Илинден“ в града (1915–1927). От 1931 г. живее в София. Носител е на орден „За гражданска заслуга“ IV степен.