Марко Лерински (1862 - 1902)

Георги Иванов Гюров

 (Марко Лерински, Марко войвода) 20 юни 1862 г., Котел - 13 юни 1902 г., с. Пътеле, Леринско 

Георги Иванов е роден в Котел. През 1883 г. Постъпва в редовете на българската армия и участва в Сръбско-българската война от 1885 г. За проявения си героизъм е повишен в чин и отличен с награди. По време на Четническата акция от 1895 г., организирана от Върховния македоно-одрински комитет, той се включва в четата на Стойо Костов, която напада Доспат. След акцията отново е на служба в армията. 

През 1901 г. се свързва с Гоце Делчев и Гьорче Петров, конто го привличат във ВМОРО и го изпращат като войвода в Леринско, където става известен под псевдонима Марко. Благодарение на способностите си и добрата военна подготовка, която има, котленецът Марко превръща своята чета в школа за подготовка на четници и войвода за революционната организация, а Леринско - в един от най-дисциплинираните и образцови райони на организацията. 

Личният пример, желязната твърдост и понасяне на несгодите е един от основните му начини на въздействие. Името му се разнася като легенда от уста на уста, а населението го боготвори и му вярва. Марко е първият от известните дейци, който предлага да се вдигне всеобщо въстание. Като войвода на чета действа не само в Леринско, но и в Костурско, Воденско и Битолско до 1902 г. На 13 юни 1902 г. Марко Лерински загива в сражение с турците в леринското село Пътеле.

д-р Георги Тренчев. Македония в българския национален календар през 2012 г. сп. Македонски преглед, кн. 1, 2012, 145-163.