Северна Македония ще получи дата за преговори през октомври

Северна Македония най-вероятно ще получи дата за преговори за членство през октомври, чакането продължава 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 6.

Костадин Филипов

 Всичко бе ясно отдавна. Бих казал дори, че е ясно още от миналата година, когато през юни в еуфорията от подписването на Договора от Преспа между Гърция и Република Македония от Брюксел обещаха една година по-късно, през този месец юни, да дадат на Скопие дата за начало на преговори за членство в Европейския съюз. 

Обещанието се отнасяше и до Албания, което пък породи допълнителен скептицизъм, че връзването в една двойка, в тандем, както е модерно да се казва, на Република Македония с Албания ще даде допълнителна несигурност, че обещанието ще бъде изпълнено. Междувременно, политическият елит и държавният връх край Вардар изпълниха стриктно задълженията си, произтичащи от Договора. Не им беше много приятно, особено с промените в Конституцията, които превърнаха Република Македония в Република Северна Македония. Това предизвика наистина дискомфорт у доста от гражданите на страната, за които цената, платена за евентуалното начало на преговори за членство в ЕС, бе твърде висока. Повиши се градусът на общественото напрежение, който бе използван от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ да атакува по всички посоки и от всички страни управляващия екип на социалдемократа Зоран Заев. Напрежението продължава и досега, дори се появиха прогнози за краткосрочна близост с остра политическа криза в държавата. 

Получи се така, че премиерът Зоран Заев стана заложник на решението на Брюксел за дата, което пък очевидно го извади от обичайната му поза на оптимист в европейското и атлантическо бъдеще на Северна Македония. Заев дори си позволи да отправи вербални ултиматуми към брюкселската администрация и към лидерите на ЕС, че ако не изпълнят обещанието си да дадат дата за начало на преговорния процес през този юни месец, той ще хвърли мандата си на премиер и ще насрочи извънредни парламентарни избори, на които, ако опозицията спечели, както тя се надява, ще върне държавата в изолацията, в която беглецът Груевски я остави. Пък и на 7 юли в Гърция ще има предсрочни парламентарни избори, които опозиционната Нова демокрация се готви да спечели, а мнението на нейния лидер Кириякос Мицотакис към Договора от Преспа не е никак ласкаво, та… 

 Това очевидно бе отчаян опит на Заев да предизвика великодушието на европейските лидери, но след като стана ясно, че въпреки препоръката на Европейската комисия за дата, такава няма да има сега, от хората на премиера беше обяснено, че неговата закана била за външна консумация. След една среща на четири очи в началото на юни в Берлин с канцлера Ангела Меркел Заев се върна в Скопие видимо разочарован, но някак си по-спокоен, и заяви, че остава премиер, че няма да има предсрочни парламентарни избори, че той продължава с реформите в партията си (СДСМ) и в управлението, и че прословутата обещана от него по време на изборната кампания „метла“ за некадърните и калпавите министри и директори ще заиграе, все пак.

 Опит да проучи ситуацията направи и новият президент на Северна Македония Стево Пендаровски, осъществил първата си визита навън като държавен глава в Брюксел. Колкото и да изтъкваше „героизма и храбростта“ на политическия елит в Скопие, или поне на част от него за направеното за евроатлантическата интеграция на страната, отговорът, който получи от Доналд Туск, го приземи – не всички страни в ЕС са готови да ви дадем дата, почакайте. 

 На 18 юни 2019 г. решението на Съвета на министрите на ЕС бе формализирано, като срокът на обещанието за начало на преговори бе прехвърлен през октомври. При това външните министри на ЕС бяха толкова категорични в това свое поредно обещание, че то продължава да предизвиква съмнение, че ще се случи. Бе съобщено, че нито една от държавите членки не е била против това, Северна Македония да получи „своето“ като награда за храбростта на нейните лидери с подписването на договорите с България и с Гърция. 

Всички – по принцип, били „за“. Но някои държави като Германия, Франция, Холандия и Дания, имали своите съображения, че сега, в този момент не могат да подкрепят искането на Скопие. Съюзът още не бил готов за ново разширяване, трябвало първо да го реформират отвътре, за да стане по-ефикасен, на германците пък не им стигнало времето да изработят в Бундестага обща позиция за членството на Скопие и Тирана, и така нататък. Но ако все пак има някакъв благоприятен за Северна Македония резултат, то това е категоричното становище на Съвета, внушено от Холандия и от Дания, да не се бърза с даването на дата на Албания поради вътрешната криза там. С други думи – Северна Македония има своите реални шансове, докато за Албания те са хипотетични. Така че, чакането продължава и през летните месеци, през които гражданите на Северна Македония обичат да не се занимават много-много с политика. В пауза до септември ще бъде и съвместната експертна българо-македонска комисия по въпросите на историята и образованието. И слава Богу, защото последната ѝ сесия предизвика истинска буря, „в окото“ на която бяха личността и делото на Гоце Делчев. Спорът за това как се е чувствал той, каква е била неговата идентичност и може ли той да бъде отбелязван заедно от хората от двете страни на границата, за съжаление, върна спомена за едни други времена, когато в Скопие не минаваше ден България да не бъде обвинена във всички световни грехове. 

Кой ли не се опита да се прави на герой край Вардар за сметка на българската позиция за Гоце Делчев, кой ли не се опита да предлага нови и нови аргументи в защита на това, че великанът на борбата на българите от Македония против османското иго е македонец. Пак повтарям – върнаха се старите, уж забравени вече времена на изкуствено насъскван публичен антибългаризъм, което пък доказва, че подобряването на отношенията ни въпреки Договора не носи устойчив характер. 

За воля на истината трябва да споделя, че официалните институции в Северна Македония запазиха пълно мълчание по въпроса с едно изключение – говорителят на правителството изрази лаконично и спокойно становище, че в крайна сметка двете страни ще се разберат и около Делчев, както са се договорили за светите братя, за цар Самуил и т.н. Лично аз съм по-скоро оптимист, че в по-нататъшната си работа членовете на комисията ще намерят решение и по този проблем. Но ако нещо ме притеснява истински, това е продължаващата практика – и в комисията, пък и в някои държавни институции, да „обличат“ уж добрите си намерения с предложения, които съдържат провокационен потенциал. 

Като идеята, „входирана“ в Събранието в Скопие на депутати от всички парламентарни групи 22 септември да се отбелязва като държавен празник и да бъде неработен ден за българската общност в страната. Това предложение е част от пакет, в който са включени всички десетина общности, които са в графата „…и други“ на анкетния лист при последното проведено преброяване в държавата през 2002 г. 

И не са записани в Преамбюла на Конституцията на страната. Нещо като „втора категория“. Или пък предложението, направено в комисията за 7 октомври 1946 г., като дата, на която хората от двете страни на границата и двете държави да отбелязват делото на Гоце Делчев. Всъщност това предложение, изложено от проф. Ванчо Георгиев от Скопския университет и член на македонската част на комисията, взриви цялостната атмосфера, излезе от рамките на комисията и предизвика реакция от страна на български институции. Защо ли? 

Защото извади делото и живота на Гоце от неговата естествена среда на ръководител на борбата на българите от Македония за национално освобождение, защото върна историята към нейните мрачни страници, една от които е свързана с предаването на костите на Гоце от София на Скопие тъкмо на 7 октомври 1946 г. под натиска и нареждане на Москва, защото признаването на тази срамна дата би означавало легитимиране на македонизма като идеология, който тъкмо се зараждаше в тогавашна Народна федеративна република Македония в състава на Титова Югославия. И защото оповести със стара дата претенцията на Скопие към всичко, свързано с Гоце Делчев, един вид монопол над живота, делото и дори към героичната му гибел, към когото България не би трябвало да има нещо общо. 

И защото ни препраща към местната, традиционна махленска логика, на основата на която строят цялото си отношение към България и българите – щом костите на Делчев са у нас, щом вече сте ни ги дали, нямате право да търсите каквато и да е връзка с него. Той си е наш. Цивилизовано, а? А иначе се сърдят и правят кампании по медиите, ако нещо им се каже малко по-остро. Чувствителни, при това, прекалено. А ние – какво? Вместо да им кажем истината в очите, вместо да им я изречем тази истина с необходимата твърдост и точно навреме, тичаме да гласуваме да им дадем дата за преговори. Засега – през октомври. Костадин Филипов