Филиалът на МНИ в Благоевград организира истински празник на духовността в Югозападна България

Три събития на Македонския научен институт на 30 май 2019 г. в Благоевград 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, кн. 6

Михаела Василева

 На 30 май 2019 г. в Хорова зала на Народно читалище „Никола Й. Вапцаров – 1866“ – Благоевград се проведе Кръгла маса на тема „150 години от рождението на големия български учен, академик, член учредител на Македонски научен институт Антон Попстоилов (1869–1928 г.)”. Събитието се превърна в повод да се отбележи и 25-годишнината от създаването на Филиала на Македонския научен институт в Благоевград. 

Организатори на форума бяха МНИ, Югозападният университет „Неофит Рилски“, Народното читалище „Никола Й. Вапцаров – 1866“ – Благоевград и Регионалният исторически музей – Благоевград. След откриването на форума от доц. д-р Димитър Тюлеков, председателят на МНИ доц. д-р Александър Гребенаров приветства гостите и участниците, припомняйки дългогодишната история на Института, който с основание се нарежда между най-важните огнища на българщината, утвърдили се в научния и културен живот на страната като общонационални средища. 

Той подчерта значението на печатния орган на МНИ – сп. „Македонски преглед“, на чиито страници намират място изследвания на известни български и чужди автори от различни клонове на науката. Благодарение на списанието, което е и най-старото, посветено на историко-географската област Македония, както и на приетата дългосрочна изследователска програма, МНИ все по-успешно защитава авторитета си на научно-изследователски център. 

Председателят на МНИ изрази задоволството си от работата на учредения през 1994 г. като „Научно-информационен център“ Филиал на МНИ в Благоевград, който за кратко време се утвържди като уважавана обществена институция в града и региона, и благодарение на своите членове и обществени сътрудници, организира десетки културни и научни прояви, оказва специализирана помощ и консултации по значими проблеми, свързани с целите и задачите на Института. 

 Не на последно място доц. Гребенаров припомни основния повод за организиране на научния форум – 150-годишнината от рождението на акад. Ан. Попстоилов – член учредител на МНИ, подчертавайки че век и половина е достатъчно време, в рамките на което съвсем трезво можем да оценим завоеванията и успехите, а заедно с това – да отдадем нужната почит на един истински будител – ерудиран учен, който, за съжаление, не е особено популярен в съвремието. 

Преди старта на научната сесия, доц. д-р Д. Тюлеков направи ретроспекция на нестихващата дейност на Филиала на МНИ в Благоевград, който в продължение на 25 години продължава да надгражда своята културна и научна дейност, обединявайки учени и интелектуалци от града и региона – все хора, които не спират да изследват съдбините на българите в Македония в унисон със съвременните процеси и явления в географската област Македония. 

 На Кръглата маса бяха представени и поздравителни адреси към Филиала на МНИ – от кмета на община Благоевград и от Езикова гимназия „Академик Людмил Стоянов“ – Благоевград. Научната сесия стартира с изследването на проф. д-р Антони Стоилов от ЮЗУ „Неофит Рилски“ – „Фолклористът, краеведът и езиковедът Антон Попстоилов“. Проф. Стоилов подчерта, че детайлното разглеждане на професионалната дейност на А. Попстоилов като просветен деец – в битността му на учител, директор и инспектор, и като учен краевед, фолклорист, езиковед, публицист, е невъзможно, дори в рамките само на една хронологична справка за стореното от него. 

Трудно би могло да се направи и анализ на най-важните трудове, които оставя той на следовниците си, завещавайки ценни по своята научна стойност множество трудове. Областите на научните му интереси, жарта, с която твори, и стойността на написаното от него, категорично го поставят всред енциклопедичните по своите знания наши възрожденци от времето на XIX в. Жизненият и творчески път в областта на просвещението, лингвистиката, историята, обществознанието и особено в народната култура – фолклористика, етнография, етнология и краезнание, проследи в доклада си „Антон Попстоилов (1869–1928), 150 години от рождението му“ проф. д-р Костадин Динчев. 

Той наблегна на семейната среда на учения, на образованието и учителстването му, на дейността му като уредник и директор на Народния етнографски музей. За научния му принос, за широкия параметър на изследователската му дейност, както и за голямата му всеотдайност към отечество, просвещение и наука, проф. Динчев приведе пример с изказаното пред него мнение на изтъкнатия учен Христо Вакарелски, за когото А. Попстоилов си остава „голям патриот и добросъвестен изследовател“.

В края на словото си проф. Динчев акцентира на необходимостта от издаване на цялостното културно наследство на авторитетния български учен. Румяна Хаджиева от Регионалния исторически музей – Благоевград и Елена Бугарчева от Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009“ – София посветиха изследванията си на богатото архивно наследство, което оставя академик Антон Попстоилов в Регионалния исторически музей – Благоевград и в Държавна агенция архиви – София: първото – предадено на музея от местния краевед Стефан Роячки, който, тръгвайки по следите на изгубеното време, намира на тавана на дъщеря му Цветана Сапунджиева гипсов бюст на учения, от кухината на който изпада вързоп с писма, телеграми и други документи; второто, състоящо се от многобройни етнографски статии, доклади, разработки, теренни материали и бележки, както и множество лични документи, част от личния архив на Христо Вакарелски. 

 Заседанието приключи с изложението на доц. д-р Стоян Германов от МНИ „Родът на братята Антон и Христо Попстоилови от с. Лешко“, което очерта огромното значение на семейната родолюбива среда, в която Антон Попстоилов израства, както и генетично заложеният стремеж на братята Антон и Христо Попстоилови към знание и наука. Повдигнатият въпрос за отдаване на почит и признание на видни български интелектуалци и учени се превърна в повод във втората част на научното събитие Македонски научен институт официално да връчи Грамота и 

Почетен знак на изтъкнатия наш специалист на народното песенно слово, фолклориста проф. д.изк.н. Илия Манолов – член на МНИ. Известният учен етномузиколог, преподавател и градивен общественик е роден преди 90 години – на 23 май 1929 г. в Петрич. Завършва Българската държавна консерватория „Панчо Владигеров“, работи в Института за музика и в Института за фолклор при БАН. Член е на Съюза на българските композитори, както и на възстановения Македонски научен институт. 

Основният му научен труд е „Македонски народни песни и националноосвободителните борби“. Изследването е оригинално с висока документална и научно-познавателна стойност. Под наслов „Материали на традиционната инструментална и танцова музика от Югозападна България“ в интернет е въведена негова база данни за уникални и древни феномени от автентичния музикален фолклор на Балканите. 

Проф. Ил. Манолов е представител на поколението изследователи с впечатляваща ерудиция. Той е един от най-авторитетните изследователи на фолклора в географската област Македония, успешно съчетаваш историческото познание с филологически анализ и професионална музиковедска нагласа. Третата важна част от научния форум акцентира на представянето на книгата на д-р Георги Георгиев от Института за исторически изследвания – БАН „Българо-албанските политически отношения (1908–1915)“. 

Дългият път към написването на книгата, общите интереси и различията между двата народа и съвременното отражение на историческите връзки, проследиха авторът на книгата – доц. д-р Георги Георгиев, рецензентът ѝ – доц. д-р Димитър Тюлеков, както доц. д-р Стоян Германов и доц. д-р Александър Гребенаров, под чието ръководство проектът бе подготвен, номиниран и реализиран със средства от програмата „Помощ за книгата“ към Министерството на културата. Разчупващо по-строгите рамки на академичния форум събитие, бе разглеждането на експозициите „Живи тропически пеперуди“ и „Птиците в изкуството на Фердинанд“ – две тематични изложби, експонирани в Регионалния исторически музей – Благоевград.