В Македония е живял национално осъзнат български народ, твърди Владимир Сис

В Македония е живял национално и културно осъзнат български народ, без да съществува българска пропаганда, твърди Владимир Сис 

 130 години от рождението на чешкият кореспондент, писател и общественик Владимир Сис 

Владимир Сис е роден на 30 юни 1889 г. в село Маршов, в областта Моравия. Учи археология в Лайпциг, но не успява да завърши поради преследвания от австро-унгарската власт. Работи като кореспондент на чешкия печат за района на Балканите и Ориента. По време на Балканските войни Сис е не само свидетел, но и участник във войните. През тези години става страстен българофил. През окт. 1915 г. Австро-Унгария изисква от българската държава да предаде Владимир Сис, като враг на Хабсбургите, но със съгласието на премиера В. Радославов, Сис е изпратен от БАН на археологически разкопки в Македония. 

На 18 юли 1917 г. по молба на БАН е зачислен като доброволец към Седма рилска дивизия и обикаля т.нар. „Нови земи“ с научна цел. 

През 1921 г. се завръща в Чехословакия. Изявен демократ. На 17 януари 1950 г. е арестуван от комунистическите власти. Държавният съд в Чехословакия го осъжда „за държавна измяна“. Присъдата е 25 години тежък затвор и парична глоба. Умира на 2 юли 1957 г. в затвора. * 

Измежду множеството книги, посветени на българите е трудът на Вл. Сис „МАКЕДОНИЯ (Географско, историческо, етноложко, статистическо и културоложко изследване)“. 

Той е обнародван на чешки език през 1914 г. в Прага, през 1918 г. е отпечатан на немски език в Цюрих. Предстои първото публикуване на труда на български език от Македонския научен институт. Преводът и съставителството са дело на проф. Владимир Пенчев. Предлагаме в аванс част от предговора на книгата „Македония“ от Владимир Сис

 „Книгата, която предлагам на вниманието на обществеността, беше написана с цел да запълни поне частично празнината в чешката литература, в която липсва дори и един прегледен труд за Македония, както и да предотврати появата на грешна представа за т.нар. македонски въпрос. С изключение на проф. Л. Нидерле у нас никой не е проявявал научен интерес към Македония и заради недостатъка от оригинални изследвания нашият печат започна да гледа на Македония и нейното население с неопитни и некритични очи, поддавайки се на различни пристрастни сръбски теории“. 

„За целта трябваше да събера достатъчно материал, за да установя със сигурност въз основа на опита на моите предходници точните географски граници на Македония. По-нататък се спрях накратко на миналото на Македония, за да стане ясно на кого принадлежи историческото право върху нея. В етноложката част се спрях по-обстойно върху българската народност, приемайки за свой дълг да поговоря малко по-обширно за езика на македонските българи, нямащ много общо със сръбския, но затова пък почти неотличаващ се от българския. 

Предлагам и статистики за населението и училищата, които много релефно подчертават преобладаването на българщината в Македония. А накрая, в главата „Българщината в Македония“, отново я представям накратко още преди основаването на Екзархията, за да стане ясно на читателя, че в Македония е живял национално и културно осъзнат български народ още по времето, когато никаква българска пропаганда не е могла да съществува там, която да „побългарява“ македонците, както твърдят българските врагове“.