Лектория „Македония” в Благоевград за проф. Александър Балабанов

Лектория „Македония” в Благоевград на тема: „140 години от рождението на Александър Балабанов“ 

 На 1 юли 2019 г. в Регионалния исторически музей – Благоевград се проведе лектория „Македония“, организирана от Македонския научен институт, Регионално управление на образованието – Благоевград, Народно читалище „Никола Вапцаров- 1866“ и Регионалния исторически музей – Благоевград. 

Лекторията бе посветена на 140-годишнината от рождението на проф. Александър Балабанов – голям български учен, лирик, есеист, белетрист, преводач и литературен критик, един от учредителите на Македонския научен институт. Събитието бе част от отбелязването на 25-та годишнина от създаването на Филиала на Македонския научен институт в Благоевград. На възпоменателната вечер присъстваха представители на институциите организатори, известни общественици, историци, учители и граждани. 

Историците: д-р Илко Дренков, д-р Георги Тренчев, литературния критик Красимира Кацарска и Галя Викторова очертаха заслугите на проф. Ал. Балабанов за българската литература и облика на човека, твореца, учения, общественика, европееца с космическо мислене и ролята му за развитието на българската култура. 

Красимира Кацарска представи творческия път на проф. Балабанов, неговите заслуги за развитието на българската литература, очерта неговия житейски път от бедно момче в Щип до преподавател и основател на катедрата по класическа филология в Софийския университет. Посочи ролята му в превеждането на класическите съчинения от старогръцки и латински, както и превода от немски на „Фауст” от Гьоте. 

Значима част от неговата творческа дейност е свързана с литературната критика, както и списването на редици периодични издания, сред които се откроява седмичникът „Развигор”, който е и първият литературен вестник в България. Подчертана беше и ролята му за откриване на млади литературни таланти, като специално внимание бе отделено на ролята му за появата на писателката Яна Язова. 

Галя Викторова от Народно читалище „Никола Вапцаров – 1866“ се спря по- подробно на значимото отбелязване на 35-годишнината от творческата дейност на проф. Балабанов в град Горна Джумая през 1934 г. Тя спомена за причините, които карат обществеността в града и преселниците от Щип да поканят Балабанов в Горна Джумая. Посочи проявите, съпътстващи посещението му, както и значимите личности в града, участващи в това събитие.

 Д-р Георги Тренчев се спря по-подробно на обществената дейност на проф. Балабанов, както и неговата роля в събитията, свързани със съдбата на българските земи, останали извън пределите на страната след решенията на Берлинския конгрес. Той посочи и мисиите, чиято цел е привличането на европейското внимание към проблемите на българите в Македония и Тракия. Първата – през 1913 г., когато проф. Балабанов, заедно с проф. Иван Гергов и Тодор Павлов посещават редица европейски столици, за да запознаят властите и общественото мнение с положението на българското население под сръбска и гръцка власт. 

Както и през 1915 г., когато заедно с проф. Любомир Милетич, Димитър Точков и Петър Кушев обикалят европейските столици, където сондират мнения за разрешаване на Македонския въпрос. Посочено бе и значението на проф. Балабанов за учредяване на Македонския научен институт през 1923 г., както и неговата дейност в института. Разкрити бяха и контактите му с ръководителите на ВМРО и негови съграждани –Тодор Александров и Иван Михайлов. 

Дискусията предизвика много въпроси сред присъстващите, като в нея се включиха Борислав Владиков и Владимир Каперски, които споделиха мисли за живота, делото и творчеството на този забележителен български творец. 

Д-р Георги Тренчев