На 1 юли 2019 г. в Регионалния исторически музей – Благоевград се проведе
лектория „Македония“, организирана от Македонския научен институт, Регионално
управление на образованието – Благоевград, Народно читалище „Никола Вапцаров-
1866“ и Регионалния исторически музей – Благоевград.
Лекторията бе посветена на
140-годишнината от рождението на проф. Александър Балабанов – голям български
учен, лирик, есеист, белетрист, преводач и литературен критик, един от учредителите
на Македонския научен институт. Събитието бе част от отбелязването на 25-та
годишнина от създаването на Филиала на Македонския научен институт в Благоевград.
На възпоменателната вечер присъстваха представители на институциите организатори,
известни общественици, историци, учители и граждани.
Историците: д-р Илко Дренков, д-р Георги Тренчев, литературния критик
Красимира Кацарска и Галя Викторова очертаха заслугите на проф. Ал. Балабанов за
българската литература и облика на човека, твореца, учения, общественика, европееца
с космическо мислене и ролята му за развитието на българската култура.
Красимира Кацарска представи творческия път на проф. Балабанов, неговите
заслуги за развитието на българската литература, очерта неговия житейски път от
бедно момче в Щип до преподавател и основател на катедрата по класическа
филология в Софийския университет. Посочи ролята му в превеждането на
класическите съчинения от старогръцки и латински, както и превода от немски на
„Фауст” от Гьоте.
Значима част от неговата творческа дейност е свързана с
литературната критика, както и списването на редици периодични издания, сред които
се откроява седмичникът „Развигор”, който е и първият литературен вестник в
България. Подчертана беше и ролята му за откриване на млади литературни таланти,
като специално внимание бе отделено на ролята му за появата на писателката Яна
Язова.
Галя Викторова от Народно читалище „Никола Вапцаров – 1866“ се спря по-
подробно на значимото отбелязване на 35-годишнината от творческата дейност на
проф. Балабанов в град Горна Джумая през 1934 г. Тя спомена за причините, които
карат обществеността в града и преселниците от Щип да поканят Балабанов в Горна
Джумая. Посочи проявите, съпътстващи посещението му, както и значимите личности
в града, участващи в това събитие.
Д-р Георги Тренчев се спря по-подробно на обществената дейност на проф.
Балабанов, както и неговата роля в събитията, свързани със съдбата на българските
земи, останали извън пределите на страната след решенията на Берлинския конгрес.
Той посочи и мисиите, чиято цел е привличането на европейското внимание към
проблемите на българите в Македония и Тракия. Първата – през 1913 г., когато проф.
Балабанов, заедно с проф. Иван Гергов и Тодор Павлов посещават редица европейски
столици, за да запознаят властите и общественото мнение с положението на
българското население под сръбска и гръцка власт.
Както и през 1915 г., когато заедно
с проф. Любомир Милетич, Димитър Точков и Петър Кушев обикалят европейските
столици, където сондират мнения за разрешаване на Македонския въпрос. Посочено бе
и значението на проф. Балабанов за учредяване на Македонския научен институт през
1923 г., както и неговата дейност в института. Разкрити бяха и контактите му с
ръководителите на ВМРО и негови съграждани –Тодор Александров и Иван Михайлов.
Дискусията предизвика много въпроси сред присъстващите, като в нея се
включиха Борислав Владиков и Владимир Каперски, които споделиха мисли за живота,
делото и творчеството на този забележителен български творец.
Д-р Георги Тренчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар