"...И когато ВМРО-ДПМНЕ на Любчо Георгиевски се декларира като
консервативна християндемократическа политическа опция в Македония от
европейски тип, демократичните сили в България, обединени около Съюза на
демократичните сили, я припознаха като свой партньор.
Да оставам настрана
въпроса, че самият префикс на партията – ВМРО, вече будеше интерес и симпатии у всеки български политик, пък и у всеки български гражданин, неза-
висимо дали е патриотично настроен или не толкова. Но сега си мисля, че
въпреки „химията“, която възникна между лидерите на СДС и на ВМРО-
ДПМНЕ, премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски, които се припознаха като хора от „една и съща кръвна група“, те не успяха, не пожелаха или
просто нямаха време да превърнат добрите лични и институционални отно-
шения в добро и ефективно партийно партньорство между СДС и ВМРО-
ДПМНЕ, което да е в интерес на хората от двете страни на границата.
Продължавам да твърдя, че системната работа и конкретна помощ за утвърждаване на демократичните ценности и практики от страна на СДС и на другите демократични сили чрез партньорството с ВМРО-ДПМНЕ, освен че биха я утвърдили на македонската политическа сцена още повече като национално от-
12 Костадин Филипов
говорна партия, но и до голяма степен биха попречили за нейната трансформация като инструмент на авторитарната власт на Никола Груевски впоследствие.
Това се отнася и до други български партии или организации. Така ли
щеше да изглежда ВМРО-ДПМНЕ сега, ако ВМРО-СМД от София бе установило открито партньорски отношения с нея, когато това е било възможно. Но
това е друга тема.
Иначе колко пъти сме стискали палци за изборната победа на ВМРО-
ДПМНЕ на Любчо Георгиевски, какъв празник за всички нас бе победата му
през 1998 г., колко страдахме за всичките проблеми и неприятности, които се
стовариха върху главата на ръководеното от него „невръстно“ правителство:
бежанската криза през 1999 г., кървавият конфликт през пролетта и лятото на
2001 г. Колко помощ – явна и не толкова, оказахме, за да не падне той от власт.
И каква покруса настъпи, когато през септември 2002 г. социалдемократите на
Бранко Цървенковски победиха съкрушително и взеха отново властта в ръцете
си. За да паднат и те в изборния капан през 2006 г., когато Груевски начело на
ВМРО-ДПМНЕ (Георгиевски бе поел пътя на политическото отшелничество)
спечели, за да стои начело на Македония цели 11 години..."
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар