Протака се работата на историческата комисия между Скопие и София

Лектория „Македония“ в София

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 7

На 19 юни 2019 г., на Лектория „Македония“, организирана от Македонския научен институт, гостува доц. д-р Наум Кайчев – заместник-съпредседател на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на Р България и Р Северна Македония.

Водещият Костадин Филипов предостави възможност на гост-лектора, който е преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и член на МНИ, да запознае многобройната аудитория с дейността на комисията. Доц. Кайчев припомни на присъстващите, че тя е конструирана през юни 2018 г. на базата на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Р България и Р Македония, подписан на 1 август 2017 г. Първото съвместно заседание датира от началото на юли 2018 г. 

През миналата година са проведени три срещи, обстойно представени от нейния председател проф. Ангел Димитров пред Лектория „Македония“. На тях има договореност за съвместно отбелязване на празника на светите братя Кирил и Методий. Доц. Кайчев се спря в хронологически порядък на новите три срещи през 2019 г. и представи в обобщен вид резултатите от тях.

 Той сподели, че водените дискусии и през настоящата години са в т.нар. два коловоза. Първият е по-бавен, но е от изключително значение – отнася се за учебниците по история за средното и основното образование в двете страни. В тази област процесът е обемен, а очевидно и продължителен, защото включва множество дейности преди и особено след внасяне на предложенията от комисията в съответните образователни институции. Във второто направление се вместват дискусии за съвместни чествания на общи исторически събития и личности. 

Лекторът намира понятието „обща история“, свързващо двете държави и народите, съгласно договора между София и Скопие, като едно от достиженията на българската дипломация. Този аспект от преговорите е много по-динамичен, а резултатът от дискусиите сякаш е по-ефективен и се следи с голям интерес от медиите и интелектуалците в двете държави. Важно по значение според Н. Кайчев е съвместното заседание на 20 февруари, когато Скопие посреща гостите си от София с променена конституция и ново държавно име в резултат на влязлото в сила Преспанско споразумение.

На него е предложено и прието съвместно да се отбелязват празниците, посветени на учениците на светите братя Кирил и Методий – св. Наум Преславски и св. Климент Охридски, а също и на цар Самуил, владетел на средновековна българска държава. На двустранна среща, проведена през април 2019 г. в София, е дискутирано съдържанието на учебниците по Праистория и Стара история за 5-и кл. в България и за 6-о отделение в Северна Македония. Разговорите по този въпрос завършват с междинен резултат и с обещание за тяхно продължение. На същата среща се „отваря дискусия“ за общо честване на Гоце Делчев, взаимно почитан от политиците на двете страни. 

Членовете на комисията от Република Северна Македония отказват подобно обсъждане на този етап, но поемат задължението да представят текст на следващата среща през юни в Скопие. В заседанията на смесената експертна комисия в Скопие през юни 2019 г. представителите на Република Северна Македония действително предлагат текст от за съвместно честване на Г. Делчев. 

В него е включено предложение това да стане на 7 октомври, когато костите на дееца през 1946 г. са предадени от София на Скопие. В основанията са включени преди всичко факти и трактовки за събития след неговата смърт (1903). За самата среща Кайчев сподели, че се забелязват очевидни симптоми за протакане на разговорите. Умишлено не се дискутират въпроси от живота и делата на Г. Делчев, нито за негови възгледи, а се изтъкват общи обстоятелства от епохата. В противовес на аргументите за българската народност на дееца се разпространява от македонската група свидетелство на Гоце Делчев за завършване на старши клас на Военното училище в София, в което липсва графа народност. Този факт от страна на македонските представители, представен като „важен“ аргумент за небългарската народност на Гоце, предизвиква недоумение. Документът „откритие“ може да се види в Укипедия и то не от вчера. Що се отнася за продължената дискусия за учебниците, тя се оказва по-плодотворна. На срещата са приети становища – в българските учебници да се изучават процесите на запад от Тракия, а в македонските – да се обърне внимание и на събитията в древна Тракия, които в момента изобщо не се изучават. Направено е предложение от българска страна да не се приписва континуитет между делото на апостол Павел в античността със църковните структури, съществуващи на територията на Република Северна Македония. След срещата в Скопие мултидисциплинарната експертна комисия подготви годишен доклад за дейността си. Той е внесен в съвместната междуправителствена комисия, съпредседателствана от министрите на външните работи на двете държави Екатерина Захариева и Никола Димитров. В него са включени предложения за общи чествания за св. Кирил и Методий, св. Наум Преславски, св. Климент Охридски и цар Самуил. На 10 юни те са приети от междуправителствената комисия и ще станат реалност след като двете правителства ги официализират като решения. 

 Лекторът изрази лично мнение, че споменатите предложения, а по-късно и решения, не трябва да отлежават само като официално приети документи, т.е. като къс хартия, а е необходимо да се реализират като серия от актове на взаимност. Те не трябва да останат само и единствено на високо политическо равнище – на ниво премиери и министри, а да стигнат до обикновения гражданин чрез общини, училища, посолствата и културните центрове на България и Република Северна Македония. 

Посочи и пример – вместо да „воюват“ напр. в Загреб, задграничните институции на двете държави могат да направят общи чествания. За целта е необходима цялостна програма за празнуване на исторически събития и личности, в чиято подготовка вижда ролята на Македонския научен институт. 

 Експозето на Н. Кайчев предизвика множество въпроси и коментари, немалко от които в критичен дух. Някои се отнасят до прерогативите на комисията, за нейните цели, етапи на дейност, направиха се и предложения за евентуално спиране на дейността ѝ, ако дискусиите престанат да бъдат плодотворни, а аргументите на македонската страна – изчерпани. Други присъстващи изтъкнаха важността на стенографски протоколи, които до момента не се водят. Изразиха се и предложения за промяна на договора между София и Скопие, вкл. за допълнение с анекс, зададоха се и въпроси – дали членове от българската комисия са участвали в неговото изготвяне. 

Имаше и запитване – защо нейни представители определят с негативизъм борбата на ВМРО за автономия, която е алтернативна форма за присъединяване на областта към родината-майка. Обърна се внимание на новата медийна антибългарска кампания в Скопие. Направиха се препоръки към българските представители да съхраняват по-настойчиво и по-смело богатото ни културно-историческо наследство в Македония. 

Имаше и изказвания за позитивната роля на дейността на комисията, защото това което се случва и дискутира днес между двете държави е било немислимо през изминалите 70 години. Доц. Кайчев отговори на въпросите и благодари на всички, изразили свои мнения, след което водещият К. Филипов закри лекторията, продължила повече от 2 часа.