Роден на 25 декември 1870 г. в бедно семейство в древния град Кюстендил, наследник на тракийското селище Пауталия, ЙОРДАН ИВАНОВ НИКОЛОВ добива средното си образование в местното педагогическо училище, след което следва и завършва славянска филология във Висшето училище в София (във втория му випуск) през 1892 г.
Негови учители тук са изтъкнати български учени като Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Беньо Цонев, Д. Шишманов и др. През следващите две години - 1892-1894 г. - специализира в Университета в гр. Лозана, където изучава литература на романските народи, латински език и палеография и усвоява основно френски език.
След връщането си от Швейцария става учител по български и френски език в мъжката гимназия в Сливен и София (1894-1898 г.), а през 1899 г. е назначен за лектор по френски език във Висшето училище (от 1904 г. - Софийски университет). Като учител в Сливен Йордан Иванов написва учебник за гимназиите „История на славянските литератури" (Пловдив, 1894), а по-късно участва като съавтор в друг гимназиален учебник: „Всеобща история на литературата" (заедно с Кл. Карагюлев и С. Барутчийски; Пловдив, 1900, 526 с), едно много ценно помагало, предназначено и за широката публика.
Като учител и преподавател Йордан Иванов съзира потребността от учебници по френски и написва няколко помагала за обучението по тоя език, излезли в издателството на Хр. Г. Данов през 1901 г. През тези години го занимава живо въпросът за историческата съдба на славянските народи, на който посвещава няколко статии: „Славянската взаимност в миналото и сегашното" (1898)1, „Славянската взаимност в борбите и съборите" (1899), „Пангерманизмът, панславизмът и югославянския сьюз" (1902), „Числото на славяните в края на 1900 г." (1903)...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар