Влюбеният в истината – Владимир Пенчев………………………….. Предговор…………..................................................................................
I. Географски граници.....................................................................
II. История.........................................................................................
III. Икономическо състояние.............................................................
IV. Народознание................................................................................
– Етнографски карти......................................................................
– Българи........................................................................................
– Турци...........................................................................................
– Гърци...........................................................................................
– Албанци.......................................................................................
– Сърби...........................................................................................
– Куцовласи..................................................................................
– Евреи..........................................................................................
– Цигани........................................................................................
– Другите народности..................................................................
V. Статистики....................................................................................
А. Статистики на населението....................................................
Б. Училищни статистики.............................................................
VI. Българският характер на Македония..........................................
ПРЕДГОВОР
Лайпциг, 10 януари 1914 г.
Книгата, която предлагам на вниманието на обществеността, беше написана с цел да запълни поне частично празнината в чешката литература, в която липсва дори и един прегледен труд за Македония, както и да предотврати появата на грешна представа за т.нар. македонски въпрос.
С изключение на проф. Л. Нидерле у нас никой не е проявявал научен интерес към Македония и заради недостатъка от оригинални изследвания нашият печат започна да гледа на Македония и нейното население с неопитни и некритични очи, поддавайки се на различни пристрастни сръбски теории.
Сръбските учени и публицисти, благодарение на патриотичната си литература, създадоха и разпространиха възможно най-неверните представи за Македония и македонците – от една страна те неестествено и негеографски ограничиха нейната територия, съкращавайки според диктата на тогавашните сръбски национални и политически интереси всичките й северни и северозападни краища, а от друга представиха славянското й население в невярна светлина, провъзгласявайки го или направо за сръбско (Милоевич, Веселинович, Гопчевич, Иванич и др.), или за някакъв особен славянски народ, преходен между сърби и българи, но много по-близък до първите по своите езикови, етнически и психически характеристики (Цвиич).
За да докажат твърденията си, сръбските учени не се посвениха и не се свенят да нарушават грубо научните закони за сметка на обективната истина, да изкривяват с умисъл действителността и фактите, както и да отричат чуждите авторитети, които не ги устройват, заради безпристрастието и истинността си.
У нас с голямо доверие бяха приети теориите на Цвиич за анационализма на македонските славяни, вследствие на което чешкият печат изигра ролята на пристрастен съдия в известния сръбско-български спор за разделянето на Македония, и това ще остане за дълго време петно в неговата история.
Беше забравен лозунгът, че не е славянин онзи, който потиска други славяни, и се призоваваха българите да се откажат от Македония в полза на Сърбия, тъй като славянството нямало било да претърпи никакви вреди, ако „македонските славяни, които не се чувстват нито българи, нито сърби“ бъдат посръбчени.
Аз лично осъдих тези гласове в чешкия печат в книгата си „Критичните дни на България“ и сега продължавам нататък – за да хвърля повече светлина върху македонския проблем, издавам настоящата книга, която, макар и не това да беше моето желание, по различни и разбираеми причини трябва да има полуполемичен характер. Просто нямах избор, ако исках да отговоря по достоен начин на сръбските учени и публицисти.
За целта трябваше да събера достатъчно материал, за да установя със сигурност въз основа на опита на моите предходници точните географски граници на Македония.
По-нататък се спрях накратко на миналото на Македония, за да стане ясно на кого принадлежи историческото право върху нея. В етноложката част се спрях по-обстойно върху българската народност, приемайки за свой дълг да поговоря малко по-обширно за езика на македонските българи, нямащ много общо със сръбския, но затова пък почти неотличаващ се от българския. Предлагам и статистики за населението и училищата, които много релефно подчертават преобладаването на българщината в Македония.
А накрая, в главата „Българщината в Македония“, отново я представям накратко още преди основаването на екзархията, за да стане ясно на читателя, че в Македония е живял национално и културно осъзнат български народ още по времето, когато никаква българска пропаганда не е могла да съществува там, която да „побългарява“ македонците, както твърдят българските врагове.
Бих искал да добавя и следното: ако гледаме на Македония отстрани, то наистина македонският проблем ни изглежда като проблем. И на мен самия ми се струваше така, докато се запознавах с Македония само по литература.
Но беше абсолютно достатъчно да отида в Македония, да се вживея в нейната естествена етническа ситуация с цел да допълня или коригирам прочетеното, и проблемът престана да е проблем. Виждах вече като на длан, че Македония е българска, тъй като българите съставляват преобладаващата част от населението й. Че тя дори може да бъде провъзгласена не за сръбска или гръцка, а за турска, понеже турците са два пъти повече от сърбите и гърците, взети заедно.
А понеже българите пък са два пъти повече от турците, без никакво съмнение Македония може да бъде провъзгласена за българска.
Настоящата книга не би могла да предложи някакво изчерпване на темата „За Македония“, тъй като тя е само подготвителен материал за по-обемна и по-прегледна публикация, каквато смятам да напиша в бъдеще. Нека и читателят да я приеме по този начин.
А на противниците си, които отново ще се нахвърлят върху мен с лични нападки и гнусни клевети, съм приготвил предварително своя отговор:
„По същество!“
Владимир Сис.
„Книгата, която предлагам на вниманието на обществеността, беше написана с цел да запълни поне частично празнината в чешката литература, в която липсва дори и един прегледен труд за Македония, както и да предотврати появата на грешна представа за т.нар. македонски въпрос“. Така започва съчинението, което драгият читател ще има интерес и надявам се – удоволствие – да прочете. За да завърши с твърдото: „А на противниците си, които отново ще се нахвърлят върху мен с лични нападки и гнусни клевети, съм приготвил предварително своя отговор: „По същество!“.
Между тези две изречения стоят стотици страници, с които авторът, чешкият журналист, изследовател, писател Владимир Сис защитава документално и въз основа на личните си наблюдения своята силна убеденост в българския етничен характер на населението в географската област Македония в края на XIX и началото на ХХ век. Приеман с възторг от нашата общественост в първите десетилетия на ХХ в., възхваляван и тачен в междувоенния период (макар че тогава не живее вече в България), Владимир Сис доста бързо изпада в забрава в годините на социализма, заради сложната си житейска и политическа съдба. В интерес на истината трябва се каже, че ембаргото върху него и дейността му по онова време е почти непробиваемо в Чехия, докато у нас, макар и спорадично, името му се среща в някои научни изследвания в областта на българо-чешките културни взаимоотношения.
В последните десетина и повече години обаче, благодарение на усилията на мнозина български историци и бохемисти, Вл. Сис стана отново актуален и не само привлича в последно време интереса на все повече и повече изследователи у нас и в родината си, но се радва и на заслужено обществено признание. Доказателство са както колективният труд, съдържащ анализи на дейността и творчеството му, „Владимир Сис и България“ (2006) и съвременните преиздания на неговите книги – „Критичните дни на България“ (2005), „Гробовете на Трикери“ (2010), „Новите Балкани“ (2012), „От бойните полета на България“ (2012), така и публикуваният неотдавна албум с негови снимки „Картини от Балканските войни 1912–1913“ (2017) и документалният филм „Гражданинът Сис“ (2018).
С издаването на български език на книгата му „Македония“, публикувана през 1914 г. в Прага, се затваря до голяма степен кръгът от съвременно препрочитане на българистичното наследство на Владимир Сис от първите десетилетия на миналия век, тъй като остават само няколко непреиздадени брошури, както и изследването „Гръцки ръкописи в Българската академия“ (Сборник на БАН, 1916).
Въпреки това обаче днес ние все още оставаме длъжници на знаменития чешки творец, голяма част от чиито българистични публикации от 20-те и 30-те години на ХХ век, излезли на чешки език, са непознати за нашето общество. „Македония“ е книга, написана със сърце, книга, от която струи емоция от всеки ред. Но в позицията си на обективен наблюдател и анализатор Владимир Сис абсолютно съзнателно и съсредоточено представя различните гледни точки към поставените проблеми, за да защити мнението си за истината по тях, подкрепена задължително с доказателствен материал, като се позовава на български, но и на различни славянски и на западни учени, изследователи, пътешественици и др., чиито публикации и наблюдения във времето от ранното средновековие до ХХ век са посветени на Македония и нейното население.
Основната си теза, че голямата част от жителите й по онова време имат българско етнично съзнание, говорят на български език и изявяват и защитават българската си идентичност, Владимир Сис представя последователно, включително на базата на собствени наблюдения от пребиваванията си там. Той целенасочено опонира, привеждайки разнообразни и убедителни доказателства, на вижданията (актуални впрочем и днес), че тогавашното население в Македония е етнически пасивно и неосъзнато, подлежащо на външни манипулации, като ясно показва, че още от XVIII век, т.е. преди появата на българския национализъм и учредяването на българската църковна екзархия, носителите на българско етническо съзнание далеч не са единици на македонска територия, че формирането на българското национално движение има до голяма степен корени тъкмо там.
И в случая Сис остава верен на търсената истинност, без да абсолютизира и генерализира, разкривайки локалното и социално разнообразие в процесите, различните вътрешни мотивации и външни влияния сред населението в отделните македонски области. Книгата започва с уточняване на географските граници на Македония, включва исторически преглед на събитията, разгърнали се през вековете на нейната територия, както и познания за икономическото състояние на областта в актуалното за Вл. Сис съвремие.
Особено ценни са приведените от автора статистически данни за населението в Македония от началото на ХХ век и за етническия характер на училищата там и на техните ученици. Представен е и подробен образ на етническата стратификация на областта, целящ да покаже от една страна етническото й многообразие, а от друга – преобладаващият български характер на населението. Тъкмо това е изведено като авторова позиция на десетки страници в последната глава на книгата въз основа на многобройни доказателства, почерпани от различни източници, включително сръбски и гръцки.
Макар и носеща белезите на времето си и най-вече на емоционално натоварения период около балканските войни, книгата на Владимир Сис е не само ценно свидетелство за същото това време, но и повод за замисляне и осмисляне на днешните ни тези и позиции. Искрено вярвам, че си струва да препрочетем Сис...
ВЛЮБЕНИЯТ В ИСТИНАТА
„Книгата, която предлагам на вниманието на обществеността, беше написана с цел да запълни поне частично празнината в чешката литература, в която липсва дори и един прегледен труд за Македония, както и да предотврати появата на грешна представа за т.нар. македонски въпрос“. Така започва съчинението, което драгият читател ще има интерес и надявам се – удоволствие – да прочете. За да завърши с твърдото: „А на противниците си, които отново ще се нахвърлят върху мен с лични нападки и гнусни клевети, съм приготвил предварително своя отговор: „По същество!“.
Между тези две изречения стоят стотици страници, с които авторът, чешкият журналист, изследовател, писател Владимир Сис защитава документално и въз основа на личните си наблюдения своята силна убеденост в българския етничен характер на населението в географската област Македония в края на XIX и началото на ХХ век. Приеман с възторг от нашата общественост в първите десетилетия на ХХ в., възхваляван и тачен в междувоенния период (макар че тогава не живее вече в България), Владимир Сис доста бързо изпада в забрава в годините на социализма, заради сложната си житейска и политическа съдба. В интерес на истината трябва се каже, че ембаргото върху него и дейността му по онова време е почти непробиваемо в Чехия, докато у нас, макар и спорадично, името му се среща в някои научни изследвания в областта на българо-чешките културни взаимоотношения.
В последните десетина и повече години обаче, благодарение на усилията на мнозина български историци и бохемисти, Вл. Сис стана отново актуален и не само привлича в последно време интереса на все повече и повече изследователи у нас и в родината си, но се радва и на заслужено обществено признание. Доказателство са както колективният труд, съдържащ анализи на дейността и творчеството му, „Владимир Сис и България“ (2006) и съвременните преиздания на неговите книги – „Критичните дни на България“ (2005), „Гробовете на Трикери“ (2010), „Новите Балкани“ (2012), „От бойните полета на България“ (2012), така и публикуваният неотдавна албум с негови снимки „Картини от Балканските войни 1912–1913“ (2017) и документалният филм „Гражданинът Сис“ (2018).
С издаването на български език на книгата му „Македония“, публикувана през 1914 г. в Прага, се затваря до голяма степен кръгът от съвременно препрочитане на българистичното наследство на Владимир Сис от първите десетилетия на миналия век, тъй като остават само няколко непреиздадени брошури, както и изследването „Гръцки ръкописи в Българската академия“ (Сборник на БАН, 1916).
Въпреки това обаче днес ние все още оставаме длъжници на знаменития чешки творец, голяма част от чиито българистични публикации от 20-те и 30-те години на ХХ век, излезли на чешки език, са непознати за нашето общество. „Македония“ е книга, написана със сърце, книга, от която струи емоция от всеки ред. Но в позицията си на обективен наблюдател и анализатор Владимир Сис абсолютно съзнателно и съсредоточено представя различните гледни точки към поставените проблеми, за да защити мнението си за истината по тях, подкрепена задължително с доказателствен материал, като се позовава на български, но и на различни славянски и на западни учени, изследователи, пътешественици и др., чиито публикации и наблюдения във времето от ранното средновековие до ХХ век са посветени на Македония и нейното население.
Основната си теза, че голямата част от жителите й по онова време имат българско етнично съзнание, говорят на български език и изявяват и защитават българската си идентичност, Владимир Сис представя последователно, включително на базата на собствени наблюдения от пребиваванията си там. Той целенасочено опонира, привеждайки разнообразни и убедителни доказателства, на вижданията (актуални впрочем и днес), че тогавашното население в Македония е етнически пасивно и неосъзнато, подлежащо на външни манипулации, като ясно показва, че още от XVIII век, т.е. преди появата на българския национализъм и учредяването на българската църковна екзархия, носителите на българско етническо съзнание далеч не са единици на македонска територия, че формирането на българското национално движение има до голяма степен корени тъкмо там.
И в случая Сис остава верен на търсената истинност, без да абсолютизира и генерализира, разкривайки локалното и социално разнообразие в процесите, различните вътрешни мотивации и външни влияния сред населението в отделните македонски области. Книгата започва с уточняване на географските граници на Македония, включва исторически преглед на събитията, разгърнали се през вековете на нейната територия, както и познания за икономическото състояние на областта в актуалното за Вл. Сис съвремие.
Особено ценни са приведените от автора статистически данни за населението в Македония от началото на ХХ век и за етническия характер на училищата там и на техните ученици. Представен е и подробен образ на етническата стратификация на областта, целящ да покаже от една страна етническото й многообразие, а от друга – преобладаващият български характер на населението. Тъкмо това е изведено като авторова позиция на десетки страници в последната глава на книгата въз основа на многобройни доказателства, почерпани от различни източници, включително сръбски и гръцки.
Макар и носеща белезите на времето си и най-вече на емоционално натоварения период около балканските войни, книгата на Владимир Сис е не само ценно свидетелство за същото това време, но и повод за замисляне и осмисляне на днешните ни тези и позиции. Искрено вярвам, че си струва да препрочетем Сис...
Проф. д-р Владимир Пенчев
0 коментара:
Публикуване на коментар