"...На 24 ноември 1916 г. френски офицери провеждат среща с Темистокли Гърмени, който е бивш член на албанския революционен комитет, взаимодействал с ВМОРО9.
Гърмени идва в Корча от Поградец, който по това време е в ръцете на войските на Австро-Унгария и България. Френските офицери назначават комисия от четиринадесет души – седем християни и седем мюсюлмани, които да подготвят административното управление на Корчанско.
На 10 декември 1916 г. командващият окръга френски полковник Анри Декуен и 14-те албански първенци подписват протокол, с който се провъзгласява автономното управление на района и той се поставя под военна защита на френската армия.
Съгласно т. 1 от протокола, т.н. Корчанска автономна албанска република обхваща както Корча, така Билища, Колония, Опар и Гора. За префект на автономната област е назначен Темистокли Гърмени10. Албанската комисия е трансформирана в административен съвет, отговорен за поддържането на реда... Като анализира албанското население, Ж. Буркар пише:
„Вече обърнахме внимание на любопитния факт, че цялата топонимия на Южна Албания, на Епир, както и останалата голяма част от Тесалия, е от славянски, при това от български, но не и сръбски произход...
За българите също има два знака: В –„македонски българи“, и b – „стари (средновековни) българи“20.
Според френското преброяване в цялата албанска зона под пълна френска върховна администрация българи живеят само в Корчанския автономен окръг. В статистическата публикация е отразено наличието на „средновековни българи“ в селата Дреново (170 къщи с 868 жители) и Бобощица (193 къщи с 1177 жители). Техният език чрез съхранените носовки се разли-чава от българския на македонските българи. За Дреново е отбелязано, че е в процес на албанизация, а за Бобощица се съобщава, че в миналото е достигала до 450 къщи, че е древно селище с венециански останки21.
Изключително ценна е информацията за т.нар. неутрална гръцко-албанска зона. Независимо че от март 1917 тя също се администрира от Фран-ция, поради водените военни действия в нея френската върховна администрация няма пълен контрол. От намиращите се в нея 20 села, 18 са посочени като населени компактно с македонски българи, на 1 село населението е албанци мюсюлмани и 1 е смесено, населено с турци и цигани. Съобщава се, че едно от българските села е разрушено по време на военните действия през периода 1916 – 1917 г.22...“
Целият материал четете по-долу:
Поздравления за публикацията, колега! Фактите "говорят" най-добре.
ОтговорИзтриване