Съдбата на илинденци

Дебърските войводи от МОО (Македоно-одринската организация)
Максим Ненов и Димитър Стефанов Домазетов,
Илинденско-Преображенско въстание 1903 г.

сп. "Македонски преглед", г. XXVI, 2003, № 3. Гребенаров, Ал. Съдбата на илинденци... 107-113

 "...Биографичните данни за илинденци показват, че повечето от тях са родени през 70-те и 80-те години на 19 в., защото по време на въстанието те са в разцвета на истинската боеспособна възраст — между 20 и 30 г. Известно е, че в този период на съзряване човешкият организъм е „зареден" с голяма доза национална екзалтация и нагласа за физическа разправа с неприятеля, отколкото с житейско целомъдрие.

Има и дейци, които са родени преди тази хронологическа граница като Андон Кьосето (1854, с. Голозинци, Велешко — 1953, Благоевград ), Дончо Златков (1856, с. Палат, Петричко — 1918, Дупница) и др. Тази неголяма група дейци обаче най-често завършва революционната си кариера през 1903 г. Бъдещите воеводи, ревизори на чети, пунктови и др. началници в революционната йерархия имат добро за времето си образование.

 Само малцина са неграмотни. По-голямата част от тях завършват популярните учебни центрове в Македония като Солунската гимназия, Българската гимназия в Битоля, Българските педагогически училища в Солун, Сяр и Скопие. Някои дейци, чиито семейства емигрират в България непосредствено след 1878 г., завършват Военно училище в София, други — се учат в Кюстендил и Дупница, които са близо до границата с Македония. Има немалък брой дейци, които завършат висши училища в Русия и Западна Европа преди да отвори врати Софийски университет през 1888 г..."

Управляващите в Княжество България и Източна Румелия далновидно подпомагат образованието в чужбина на мнозина мла- дежи и девойки, необходими за административните, просветните, културните и стопанските нужди на двете области. От всички заминаващи — 59 души или близо 10% от всички лица са младежи с потекло от Македония...

 Целият материал четете по-долу: