На Берлинския конгрес през 1878 г. великите сили разпокъсват
българския народ. Македония е върната в границите на Османската империя, без никакви промени в статута на областта. Поради това българите, които са основният й етнически елемент, започват организирана
борба за освобождение.
За успеха на всяка национална революция обаче са необходими материални ресурси, политически инструменти, адекватна доктрина за действие и подготвени кадри. При условията на жестокото чуждоверско политическо владичество тези базисни изисквания
на политиката не могат да се удовлетворят много бързо и лесно. Първо,
защото всяка обществена дейност в такава среда трябва да се реализира
по нелегален начин. И второ, поради наличието на множество "следи от
робството" сред народа.
Петвековното чуждо владичество в Македония
насажда неверие в собствените сили, неумение да се действа колективно, липса на дисциплина, склонност на определени индивиди към бърза
капитулация — все фактори, които пречат да се подсигурят материалните и морални ресурси за една победоносна националноосвободителна политика. Затова българската интелигенция основава през 1893 г.
Вътрешната македоноодринска революционна организация (ВМОРО),
структурата , която възглавява борбата за свобода. За постигането на
своята цел тя разработва стройна идеология, изгражда необходимата
организация и прави адекватен набор от практически средства за действие...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар