150 години от рождението на Лука Джеров
(27 октомври 1869, Битоля – 20 септември 1948, София)
Източник: Бюлетин "Българите на балканите и по света", 2019, бр. 10
д-р Володя Милачков
Деец на македоно-одринското революционно движение. Племенник на Спиро Джеров, който загива като член на военния съвет на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, внук на Спиридон – водач на въстанието в Битоля (1822). Учи във френското училище на лазаристите в Битоля (1888–1890). През 1891 г. участва в опита на Д. Груев да създаде революционна група под името „Учителски съюз“.
През 1892 г. идва в София и става писар в Окръжния съд. Участ¬ва в издаването на сп. „Лоза“ (1892–1894) и в. „Глас македонски“ (1893–1898). Посветен в революционното дело от Д. Груев, по негово настояване през есента на 1896 г. става учител в с. Цер, Демирхисарско, а после и в Кичево (1897–1898). През 1899–1900 г. е инспектор на селските училища в Кичевско и Дебърско. Основава революционни комитети в демирхисарските, крушевските и кичевски¬те села. През 1899 г. е арестуван и затворен.
След освобождаването му е член на Окръжния революционен комитет в Битоля. На Сми¬левския конгрес (1903) е определен за ръко¬водител на въстанието в Кичевско. Участва с чета в сражения с турската войска. През 1907 г. отново начело на чета обикаля Битолско. След Бал¬канските войни (1912–1913) се установява в България. Участва в дейността на Временното представителство на обединената бивша ВМРО и на културно-просветните дружества на македонските българи.
През 1943 г. Лука Джеров и дейците на ВМОРО Анастас Лозанчев и Тома Николов, а също Македонският научен институт, Илинденската организация и Националният комитет на македонските братства спомагат за спасяването на революционният деец с еврейски произход Рафаел Камхи от концентрационен лагер.
0 коментара:
Публикуване на коментар