Прочистват от пропагандни клишета учебниците в Скопие

Резултати от работата на Смесената научна комисия Република Гърция – Република Северна Македония

Д-р Антон Панчев

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, кн. 9

 Общи оценки 

Смесената гръцко-македонска комисия за редакцията на учебниците по история беше в „лятна ваканция“ няколко месеца, като дискусиите трябва да продължат през есента. Един кратък преглед на постигнатото от тази Комисия показва, че вече е налице значим напредък в нейната работа. Според члена на гръцката страна на Комисията проф. Спиридон Сфетас, моделът на работа на гръцко-македонската комисия от гръцка гледна точка е следният: 

Комисията предлага, а гръцкото политическото ръководство решава за промените в учебниците и дава напътствия за промените и развитието на аналитичните програми. Въпреки сравнително бързата работа, между гръцките и македонските експерти възникват спорове и несъгласия по някои теми. 

Гръцката експертна оценка за позициите на техните македонски колеги се дължи на разбирането, че общественото мнение в Република Северна Македония след 1944 г., в условията на идеологически и научен „парник“, е попаднало под влиянието на тезата за някаква историческа приемственост на славянската идентичност на гражданите на страната с периода на Античността, монополизирайки термина „македонци“, което е абсолютно невярно и сега се преформулира напълно под натиска на гръцката страна. 

Според проф. Сфетас при съвместната работа на експертите, македонските им колеги се занимавали с общи наблюдения, включително и заради факта, че те нямат и солидни исторически аргументи. На свой ред, македонските експерти в Комисията се оплакват, че се променят основно македонските учебници, без на практика да се засяга съдържанието на гръцките учебници. Това се дължи на използването от гръцката страна на амбициите на македонските представители за членство в ЕС. 

Гръцката позиция е ясна и категорична, като се гради на факта, че Северна Македония още не е получила дата за започване на преговори с ЕС. Всички са наясно, че ще са нужни години, докато Република Северна Македония влезе в ЕС, като това дава възможност на Гърция да проследи действията на македонската страна по отношение на прилагането на договорените изменения в учебниците и в случай на нужда да действа, използвайки механизмите на преговорния процес. 

Гръцките експерти си дават сметка, че македонската страна трябва да се договори и с българските експерти по редица от историческите теми, които се дискутират от Смесената гръцко-македонска комисия и целият този процес ще изисква време, за да могат да се включат гръцките и българските изисквания и препоръки в македонските учебници. Във всеки случай гръцката страна планира до края на тази година да се приключи процесът в общи линии, да се връчат плановете на новите аналитични програми за контрол и да се определят редакционните екипи. 

 Основни резултати от работата на Смесената гръцко-македонска комисия 

1). Стана ясно след последната среща на гръцко-македонската комисия в Скопие през месец май тази година, че днешните македонци, като славяни, нямат някаква връзка с античните македонци, че античната македонска история и култура са били част от гръцката култура, която има влияние върху световната култура, че е необходимо да се премахнат частите в македонските учебници, които представят Антична Македония, най-вече като противопоставена на елинизма, че различията между древните гърци и македонци се ограничават в политическата сфера, заради абсолютната монархия в Македония. Изчистен е и моделът на работа на Комисията. 

Понеже Преспанският договор предвижда, че всяка промяна трябва да се основава на изворите, Комисията събира всички свързани места от античните автори (Херодот, Тукидид, Исократ, Полибий, още и „Филипиките” на Демостен, интерпретирайки ги в аналогичната културна рамка на епохата) и ги съпоставя с анализите на наблюденията и в английския и френския превод на тези извори. 

Гръцките членове на Комисията не отхвърлят предложението на другата страна да се допусне мнението, че една част от днешна Северна Македония принадлежи към историческата Македония в Античността. 

2). За Римската епоха страните са се съгласили, че терминът „Македония“ от 148 г. преди Христа е административен – Μacedonia Prima – Macedonia Secunda – от ІV в. се включват с Дакия и Панония в Praefectum Illyricym и че трябва да се отличава от историческата Македония, която през 168 г. преди Христа, с първото завладяване, се разделя от римляните на 4 части (Пелагония, Пела, Солун, Амфиполис), или от последвалата византийска административна тема Македония, която обхваща Тракия – Македонската династия във Византия няма връзка с античните македонци – уточнение, което е поискано и от македонската част от Комисията, но от ХІV в. с премахването на темите терминът „Македония” при византийските автори придобива отново историческото си съдържание. 

3). За Византийския период са се съгласили, че славяните не са взели името „македонци“ от античните македонци, че термините „македонци“ и „славяни“ не са идентични през Средновековието. Комисията е представила съотносими части от „Чудесата на Св. Димитър“, от текста на Константин Багренородни и др. Възраженията на македонската страна са били много общи, например, че славяните не са били номади, а земеделци, нещо, което гръцката страна не е отхвърлила по принцип, че Кирил и Методий са създали глаголицата (не кирилицата), нещо, което е точно, но се отбеляза, че понятийната основа на славянската версия на висшето богословие идва от гръцки, както и редакцията на славянските богослужебни книги. 

4). За османския период се предлагат да се включи повече информация в гръцките учебници за балканските народи, нещо, което гръцката страна не отхвърля, и за последващия османски период се предлага да се изясни, че трите османски вилаета (Битолски, Солунски и Косовски), които условно се назовават „Македония“ от европейската дипломация, покриват една широка област отвъд границите на днешна Гърция. Гръцката страна не отхвърля това различаване между условната употреба на термина „Македония“, който обхваща трите османски вилаета (не съществува османски вилает с административния термин „Македония“) и историческата Македония, която се претендира от гръцката държава (в нея влизат част от Битолския и Солунския вилает). 

Терминът „Македония под турска власт“ е само местна идентичност, географски термин с отношение към християнските жители, обхващайки и южните славяни като християни, които очакват един нов християнски Александър Велики, за да ги освободи от новите перси, османците. Според проф. Сфетас, обяснението на тази трактовка се намира в това, че през ХІV в. Македония, без Солун, се завладява от сърбите на Душан, а след разпадането на държавата се основават сръбски княжества, като сръбският деспот на Сяр, Углеша и брат му крал Вълкашин, владетел на Прилеп, воюват без византийците срещу османците в битката при Марица през 1371 г. В сръбската агиографска традиция завоеванията на Душан и на неговите наследници се сравняват с тези на Александър Велики, като знак на героизъм срещу новите перси, османците, известно е функционирането на мита, но за гърците терминът Македония е свързан и с културното наследство на Антична Македония. 

5). За гръцката страна е важно, че е постигнато съгласие, че границите, които са установени с Букурещкия договор (1913 г.) и Парижката мирна конференция (1919 г.), са окончателни и че всяко оспорване не би имало юридическа основа. Също са се съгласили да заменят термина „Егейска Македония“ в македонските учебници с термина „Гръцка провинция Македония“. 

Гръцката страна е отбелязала 37 проблемни карти Гръцката страна в Комисията е отбелязала 37 проблемни карти, които се нуждаят от подобрения и е внесла текст от 57 страници с наблюденията относно учебниците и аналитичните програми, засягайки и събития от ХХ в., които също ще се поставят за разглеждане на някоя от следващите срещи, след като се изчака развитието на политическите процеси в Гърция предвид новото правителство и лятната ваканция. 

По причина на липсата на време за тази година, но винаги придържайки се стриктно към Преспанския договор, всички договорени промени в македонските учебници не може да бъдат направени, трябва обаче в новите учебници през септември да се премахнат всички иредентистки тези по отношение на Гърция. В съществуващите учебници не бива да присъстват карти на „Велика Македония“ от 1946–1949 г., които да представят гръцката и българската част като иредентистки райони.

Съществуват обаче проблемни карти на Балканските войни, на Илинденското въстание, на Негушкото въстание, които трябва в спешен порядък да се поправят, както и да се премахнат някои неточности/недоглеждания, например, че Гърция в междувоенния период упражнявала ревизионистка политика що се отнася до Македония и Западна Тракия, като очевидно Гърция се била бъркала с България. 

Проф. Сфетас твърди, че гръцко-македонската комисия няма да се занимава с българската окупация на „Гръцка Македония“ през Втората световна война. Гръцките експерти са се съгласили да заместят термина БЮРМ с термина Северна Македония. 

Негушкото въстание 

Негушкото въстание от 1822 г. не можело да се представя като „македонско“ въстание, а като един християнски бунт в рамките на Гръцката революция. Илинденското въстание На картите за Балканите след Берлинския конгрес трябва да се отбележат трите вилаета – Косовски, Битолски и Солунски, или по принцип Османската империя, а не да съществува картата на „Голяма Македония“ на Балканите, като отделно формирование, което не съществува в Османската империя. 

 Букурещкият договор 

 На картата ще трябва да се представи националното формиране на балканските държави след края на Балканските войни през 1913 г., а не разделянето на Македония на различни географски/национални образувания.