 |
| Илюстративна снимка на бежанци от Егейска Македония |
“...На
15 юли 1924 г. под претекст, че подпомагат дейността на нелегалната
Вътрешна македонска организация ВМРО местните власти арестуват група българи от с. Търлис, недалеч от гр. Драма и „при опит за
бягство“ разстрелват 19 от тях. Тази акция за сплашване получава
крайно неблагоприятен за гръцкото правителство международен отзвук и с активното посредничество на английският професор Жилбърт Мърей - специалист по проблемите на малцинствата, на 18 септември същата година външният министър на България Христо
Калфов и представителят на гръцкото правителство към ОН Никола Политис подписват „Протокол за покровителство на малцинствата в Гърция и България".
Като доказателство, че гарант за изпълнението му е ОН под протокола слага подписа си лично Генералният
секретар на организацията Ерик Дръмонд. Протоколът е голям успех за България- той осигурява много
по-добра защита на многобройното българското население в Западна Беломорска Тракия и Егейска Македония, отколкото типовият
Севърски договор.
Преди всичко той е договореност между две равноправни държави за уреждане на малцинствения проблем помежду
им, даващ право на съответните правителства да говорят и действат
от името на своите малцинства в другата държава. За разлика от
протокола, договорът изключва категорично такава възможност и я
квалифицира като намеса във вътрешните работи на съответните
държави.
При това контрагентите са абсолютно неравностойни. От
едната страна е гръцката държава с цялата си военно-административна и икономическа мощ, а от другата — нейните потиснати, неорганизирани и лишени от каквито и да било възможности да защитават малцинствените си права славяноезични поданици.
В Протокола
изрично се подчертава, че обектът за защита е „българското малцинство в Гърция", което има огромно принципно значение за българската национална кауза в Македония и Беломорието..."
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар