Идването на българската власт в Банско и Разлог

сп. "Македонски преглед", година XXVII, 2004, № 2. Докова, П. Установяване и функциониране на местната власт в градовете Банско и Мехомия. (Наблюдения върху административните актове на кметовете 1912-1915 г.) ... 71 - 92

Освобождението от турска власт e преломен момент в историята на всяко българско селище. През октомври 1912 г. в хода на Балканската война българските войски съвместно с доброволческите чети и с помощта на местното население освобождават селищата по долините на Места и Струма и продължават победния си ход към Беломорието. Постепенно ентусиазмът и възторгът от дългоочакваната свобода отстъпват място на усилна работа. Предстои изграждането на новите управленчески структури, на които се крепи българската държавност. Върху солидна база – традициите на българската община от Възраждането, започва приобщаването в административно-политическо отношение на новоосвободените земи към старите предели на Царство България, като за тях са валидни законите във вътрешността на страната.

 В периода на преход във всеки от градовете в Пиринска Македония протичат сходни обществено-политически процеси. Целта на настоящата статия е да опише процесите, настъпили непосредствено след Освобождението в два съседни града - Банско и Мехомия, разположени в долината на Места, като се анализират обществено-политическите събития във всеки град и се очертаят основните тенденции в ранната следосвобожденска история на този край. Изворовата база включва документи на градските общински управления в Банско и Мехомия. Основна фигура в местното управление е кметът на общината, който е председател на градската общинска постоянна тричленна комисия. 

В качеството си на едноличен орган той издава заповеди, а като член на колегиален орган – общинската постоянна комисия, властническите му правомощия са изразени в нейните постановления и решения. Ползвайки се с влияние и авторитет сред съгражданите си, кметът участва в дейността и на обществени органи: училищното настоятелство, читалищното настоятелство и т. н., чиито решения също са ценен исторически извор. Като представител на общинската власт кметът има активни отношения и работи в пряко взаимодействие с околийския началник и окръжния управител, както и с териториалните органи на централните ведомства – съответните просветни, горски, финансови власти по места. Неговите заповеди представляват пряко приложение на законите в страната и на инструкциите, давани от висшестоящите административни органи. Кметът заема най-високото място в йерархията на общинската власт, но върху решенията му упражняват контрол както посочените държавни органи, така и колективните органи на местното управление и самоуправление –общинска постоянна комисия и общинският съвет. 

Като орган с най-широка представителност, избиран пряко от населението, пред съвета кметът обосновава своите предложения за решение по всички основни въпроси от управлението на общината. На кмета съветът възлага изпълнението на своите решения и пред съвета той се отчита за предприетите управленчески действия. В качеството си на ръководител на общинските служители дълг на кмета е да осигури постояннодействаща и ефективна администрация, която да приведе в изпълнение неговите заповеди и да работи в услуга на гражданите. Всички разглеждани извори по своя характер са административни актове, тъй като изразяват властническата воля на съответните административни органи и чрез тях те упражняват правомощията си в сферата на своята компетентност. Условно всички използвани актове са наречени в подзаглавието административни актове на кмета, доколкото изразяват единствено неговото властническо волеизявление (заповеди, наказателни постановления и др.) или неговата управленска воля е съставна част при формирането им (решения и постановления на общинската тричленна комисия и др.). 

Що се отнася до хронологическите граници на статията, за всеки от градовете освобождението му от турско робство през октомври 1912 г. по време на Балканската война бележи долната хронологическа граница на нов период в историческото му развитие, продължил до края на Първата световна война, завършила за България с подписването на 27 ноември 1919 г. на Ньойския мирен договор. В рамките на този период във времевия отрязък от началото на Балканската война до включването на България в Първата световна война (1912-1915 г.) се простират и наблюденията върху изворите. За градовете Мехомия и Банско от момента на тяхното освобождение до края на мирновременния период паралелно е проследен процесът на формирането и утвърждаването на българската държавна власт, в резултат на който настъпва стабилитет в политическото им развитие. Обща характеристика е установяването на цикличност в обществено-политическото развитие на всеки от двата града, като периодично в рамките на всяка календарна година местната власт разглежда и решава сходни проблеми на бюджета на общината, на учебното и здравното дело, на обществения ред и благоустройството.  

В учредяването и функционирането на местните административни структури в Пиринска Македония непосредствено след освобождението на региона от турско робство до края на периода на войните се наблюдават три подпериода: от началото на Балканската война до формирането на Македонското военно губернаторство, от създаването му до включването на Пиринска Македония към Кюстендилски и Пловдивски окръг и от образуването на Струмишки окръг до подписването на Ньойския договор, който откъсва от България Струмишкият край. Формирането на българските военноадминистративни власти в Македония първоначално е децентрализирано, стихийно, в хода на военните действия. Освободените земи стават съставна част от българската държава. Административните органи включват кмет, секретар-бирник и членове на общинския съвет. 

На 2 декември 1912 г. се създава Македонско военно губернаторство, което включва всички освободени земи в Македония . Установените власти преминават под ръководството и надзора на генерал-губернатора на Македония. В рамките на Македонското губернаторство са обособени 4 окръга, като цяла Пиринска Македония – Петричка, Мелнишка, Горноджумайска, Мехомийска и Неврокопска околия, е част от Серски окръг. Окръжните управители и околийските началници се назначават посредством царски укази по предложение на министъра на вътрешните работи. Отдава се предпочитание на лица с натрупан опит в административното управление. Обособените градски и селски общини се ръководят от общински съвет, кмет и секретар-бирник. Подбират най-образованите и влиятелни представители на местното население. Цялостното административно устройство на присъединените към България части на Македония завършва след установяването на държавните граници по силата на Букурещкия договор през лятото на 1913 г. Съгласно заповед на министъра на вътрешните работи Васил Радославов от 6 август 1913 г. Мехомийска околия първоначално е част от Кюстендилски окръг . 

По силата на нова заповед № 811 от 7 септември 1913 г. е създаден като самостоятелна административно-териториална единица Струмишки окръг, който включва Струмишка, Мелнишка, Горноджумайска, Мехомийска, Неврокопска и Петричка околия. Обособяването му е обусловено от съществуването на сходни особености в политическо, демографско и икономическо отношение, както и от необходимостта спрямо райони, близки по географско разположение и със специфични регионални проблеми, държавната власт да приложи единен административно-политически подход. Действащите закони в България, които регламентират дейността на общинската власт (Законът за градските общини и Законът за селските общини, и двата от 1886 г.), се основават на принципа за пряко избирателно право: гражданите определят състава на общинския съвет чрез преки избори, а измежду тях се избира кмет. На общините са предоставени функции от стопанско, просветно, благоустройствено и санитарно естество. Общините с повече от 4000 жители имат общински лекар и акушерка. Всяка община поддържа полиция и съставя свой бюджет. Общинските власти могат да отправят по йерархически ред “заявления или желания” до държавните органи. Решенията на общинските органи могат да бъдат отменяни от централната власт. Историческите съчиненията за периода не дават задоволителен отговор на редица въпроси. Общите изследвания акцентират на военните действия, по време на които са освободени селищата в Пиринска Македония и като резултат от това посочват факта на формиране на общинската власт, без да проследяват спецификите в този процес, нито самостойното функциониране на тази власт след напускането на войсковите части. Краеведческите изследвания за Банско и Мехомия отделят подобаващо място на освобождението на тези градове, но също пренебрегват важни аспекти от политическата история, като само най-общо споменават и пропускат да характеризират и анализират механизма на функциониране на властническите отношения. Доколкото темата за установяването и формирането на местната власт не е разглеждана подробно в българската историография, тя предизвиква оправдан изследователски интерес. Изясняването й би било отправна точка за задълбочаването на проучванията и в областта на социално-икономическата история на Пиринския край. 

* * * 

Веднага след обявяването на мобилизацията в България, т.е. още преди началото на Балканската война, Банско като “гнездо на комити” става обект на засилено внимание от страна на турската власт. Арестувани са над 20 души. На 1 октомври 1912 г. турците правят опит да похитят учителката Руса Голева, а баща й Иван е зверски убит на чардака на къщата им. Проява на безпримерна храброст е освобождаването на учителката, дело на няколко десетки жени, които я укриват от властите. Междувременно в Пирин, над Банско се съсредоточават четите на Христо Чернопеев, Димитър Ляхов, Георги Занков, Михаил Чаков, Йонко Вапцаров, Асен Хадживасилев, Бояджиев и Стефан Чавдаров с обща численост около 300 души. На 5 октомври 1912 г. те атакуват и превземат Банско. Датата 5 октомври 1912 година бележи началото на ново летоброене за Банско, чиито жители стъпват в новото време гордо и уверено: те с достойнство се позовават на своето минало, от което ревниво пазят и отстояват възрожденските традиции в развитието на своите национални институции, достиженията в просветното дело и пламенния стремеж да допринесат за напредъка на своето селище. 

На 7 октомври пристига и четата на Пейо Яворов. След освещаването на българското знаме в църквата “Св. Троица”, поетът приветства в прочувствено слово жителите на първото свободно градче на българското отечество Македония. Под звъна на камбаните знамето е издигнато на кулата. В този ден воеводите на четите вземат решение Банско да се провъзгласи за град и за околийски център на Разложко и да се предприемат мерки това решение да бъде утвърдено от правителството. Незабавно са установени връзки с настъпващите български войски. На 10 октомври Банско посреща кавалерийска част от VII Рилска дивизия, a на 15 октомври - 27 пехотен полк от Родопския отряд на генерал-майор Ковачев. 

След пристигането на генерала всички чети минават под негово разпореждане, а над 150 жители на Банско се включват в Македоно-Одринското опълчение. Реквизиционната комисия, назначена от Христо Чернопеев, предварително е събрала необходимото за войската - слама, дърва, храни. На 16 октомври съгласно постановление на градския съвет тя е разделена на секции (хранителни продукти, строителни материали, квартири и др.), чиито началници назначават помощен персонал. Формирането на местната общинска власт се последва от формалния акт по възлагането на новите административни органи на всички властнически правомощия, което се извършва от представители на военните части, освободили града. На 14 октомври 1912 година в салона на читалище “Развитие” се събират назначените от щаба на Разложкия партизански отряд членове на Банския градски общински съвет, състоящ се от 12 души. 

Заседанието се открива от пратеника на отряда Асен Хадживасилев. Председателстващ е Георги Н. Хаджирадонов. С пълно вишегласие се избира за председател на “постоянното присъствие” Асен Ив. Тодев, а за помощници - Борис Голев и Лазар Гълъбов. Новоизбраният кмет благодари за оказаното му доверие и обещава в тези съдбовни времена да работи с усърдие за доброто на града. От името на съвета той изказва благодарност на четите, които под вещото ръководство на Христо Чернопеев са успели с рядък героизъм да запазят Банско от турските нападения, като не са пожалили нито имота, нито живота си. За утвърждаване от централната власт на тези решения, отразени в Протокол №1 на Съвета, по силата на решение от второто му заседание от 29 октомври 1912 г. в София е изпратен кметът на града, като са му отпуснати 200 лева за разноски по време на командировката му. Вестник “Мир” съобщава за пристигането в столицата на пратеници на българското население от Банско, които разказват, че в “цялата Разложка котловина и Пирина българите са господари на положението” . 

Изграждането на българска административна власт по места включва два взаимосвързани етапа – формирането на управленчески структури и назначаването на служители в тях. На четвъртото си заседание общинският съвет избира Марко Ковачев за помощник–кмет на мястото на Борис Голев. За писар при канцеларията на съвета е назначен Самуил Хаджирадонов, а за секретар - Иван Младенов. Първите заповеди на кмета на Банско са продиктувани от военновременните условия. На 15 октомври всички мъже между 18 и 45 г., които не се числят към четите или градската полиция, трябва да се явят в кметството за записване в списъка на лицата, определени за работа по поправка на пътищата за войската. Със заповед от 27 октомври се вменява в задължение на всички, назначени на работа за услужване на войската, да стоят винаги на поста си. Според друга заповед от края на ноември 1912 г. гражданите са длъжни “да държат колата, воловете и конете си в изправност, т. е. всякога да са готови”, а всеки, извикан от “Управата”, трябва да отиде навреме. Общинската власт се стреми към установяването на ред и сигурност в цялата околност, като се прекратят грабежите и беззаконията:

 “Всичко каквото е земано от другите села като яма, в най-скоро време да се предаде на Общ. Управление.” Забранява се въоръжени лица да кръстосват по селата и околностите. В усилията на общинските власти да въведат ред и законност в града удачна практика е за установените правила да се съобщава чрез известия. Известие от 17 октомври 1912 г. се отнася до реда за сечене на дърва: ”Който иска да отива на дърва в гората, длъжен е предварително да си взима позволително от кмета.” С нова заповед от 17 ноември 1912 г. се преразглежда този ред: “Всеки е свободен да ходи в гората на дърва, като докара една кола дърва за Общ. Управление.” Всеки е длъжен с окоп да засече пътя на колите, минаващи през имота му. Взети са и първите мерки по благоустройството. Със заповед от 24 ноември 1912 г. се нарежда на банските граждани да почистят пътищата и вадите пред къщите си. Интерес представляват взаимоотношенията между кмета и околийския началник. Въз основа на вербална заповед на околийския началник е издадена заповед на кмета, забраняваща на кръчмарите и кафеджиите да продават в заведенията си спиртни напитки на дребно – с чаша. ”Продажбата“, гласи забележка към заповедта, “може да става с шише, но с условие да се не пие в дуканите”. Заповедите на кмета са правноорганизационната форма за прилагане на местно ниво на действащите закони. Въз основа на окръжно на околийския началник на 17 ноември кметът разпорежда:

 “Всеки, който има каквото и да било оръжие – частно или общо – да го предаде на Общ. Управление в срок от три дена.” Поканата явно не дава резултат, защото на 3 декември събирането на оръжието се възлага на Д. Дъскарев. В началото на декември 1912 г. с изграждането на Македонското военно губернаторство в пирамидата на властта над общината освен околията се надгражда още едно звено – окръгът. От този период са няколко заповеди на кмета. На 3 декември той разпорежда да се състави от нарочна комисия Наборен списък на всички младежи в града на възраст от 10 до 15 години. Същия ден се предприемат действия и за организирането на милиция, възложено на Костадин Хаджирадонов, Георги Дурчов и Георги Бизев. Предстои съставянето на график кой кога да служи, назначаването на десетари и др. Още в началото на управлението си кметът полага усилия и за събиране на “старите вересии от бившите общини”. 

На 3 декември е създадена комисия от гражданите Коце М. Колчагов, Георги Н. Фурнаджиев и Лазар С. Колчагов, които в петдневен срок да обобщят информацията за тези дългове. Друга тричленна комисия в състав Георги Зайтинджиев, Андрей Даутев и Христо Колчагов е натоварена с опис на имотите и старите вересии от бившата евангелска община в града. Същия ден на петчленна комисия събирането в двудневен срок на всички книжа, тапии и други документи, принадлежащи на града. С дневен ред “неотложни, спешни, текущи работи” общинските съветници се свикват на извънредно заседание на 7 декември. С цел санкциониране на нарушителите на кмета се предоставят административнонаказателни правомощия. Възлага се на кметството изпълнението на решенията за провеждането на избори за училищно и за читалищно настоятелство, за прокарването и поправянето на пътища и за създаването на пожарна команда.

 С редактирането на благодарност до четите са натоварени Александър и Аспарух Чучулайн. В чест на освобождението са наименувани три улици в центъра– “5 октомври”, “Ген. Ковачев” и “Пирин”, инициативата е продължена през 1913 г., когато улици са наречени на княз Борис и цар Фердинанд и на името на Дж. Баучер, почетен гражданин на Банско. Приключването на финансовата година налага ново извънредно заседание на 19 декември с цел допълнително данъчното облагане и създаване на длъжността “касиер”. Въвеждането на данъчната система на Царство България в новоосвободените земи налага контрол както върху доходите и имуществата на гражданите, така и върху търговията и производството в града. Процесът на адаптиране към новите законови изисквания дава възможност за злоупотреби. Това мотивира разпореждане на кмета от 21 декември търговците в града да не повишават цените на акцизните стоки. 

С цел контрол върху стокооборота те са длъжни да описват стоките, които подлежат на облагане с акциз, без върху тях да се начислява и събира такъв данък, а също и общински налог. Заповедта е издадена съгласно окръжно на околийския акцизен началник. Пример за предизвикана намеса на кмета за привеждане в действие на решението на общинския съвет за провеждане на избори на читалищно настоятелство е заповедта от 19 декември 1912 г. Неизпълнили решението за избори на 16 декември, настоятелите Ангел Балев, Радион Хаджирадионов, Никола Динков и Димитър Голев са задължени да ги организират “в най-скоро удобно време”. Избраното на 9 декември на общо събрание на гражданите училищно настоятелство е първото след Освобождението. 

През 1914 г. училищното настоятелство с председател кмета М. Ковачев и членове Ив. Попстефанов и Г. Н. Хаджираденков провежда две заседания – на 14 и на 18 юли. През първата мирновременна учебната година - 1913/1914 - в Банско се открива един гимназиален клас и това е първата в окръга непълна гимназия. 

 За откриването през следващата учебна година на втори гимназиален клас, за който към средата на юли 1914 г. са се записали 35 ученика, училищното настоятелство взема решение да поиска разрешение от Окръжния учебен съвет. Като помощ за училището в общинския бюджет са предвидени за текущата година 16 087 лв. Бюджетът на училищното настоятелство за 1914 г. е одобрен на заседание на общинския съвет на 9 май. Актуален въпрос е избирането на места за учебни здания, за което е създадена нарочна комисия. На своите заседания през 1913 г. и 1914 г. общинската постоянна комисия се произнася по въпроси от всички сфери на живота на общината. Обсъждат се мерки за подобряване на земеделието, скотовъдството и местните занаяти, проблеми на учебното дело, разглеждат се заявления на граждани на Банско. Ежегодно се отдават на закупчик общинските приходи. За 1914 г. се предлагат на търг интизапът за 1400 лв., кръвнината за 1200 лв., входното право за 100 лв., кринината за 100 лв. и сергията за 20 лв. 

Тръжната комисия се състои от трима членове, между които и кметът. Установяването на ритмичен ход на местното управление проличава в изместването към по-ранни дати на ежегодните дейности, извършвани от общинските власти. През 1915 г. още на 9 ноември общинският съвет приема докладваните от кмета поемни условия за 1916 г. Разширен е и кръгът на доходите, като са включени и доходи от отдаване под наем на недвижими имоти (общински непокрит имот, дарак и воденица). 

До края на годината дейността на общинските власти е белязана от решаването на бюджетни въпроси. Във връзка с провеждането на избори за народни представители през 1914 г. на първите си две заседания през януари общинската постоянна комисия утвърждава списък на избирателите (1418 души) и определя място за провеждането на изборите – централното основно училище “Неофит Рилски”. За първата редовна сесия на XVII обикновено Народно събрание (15 октомври 1914 –15 март 1915 г.) гражданите на Банско изготвят петиция. Оригиналното й название е “Молба на банските граждани до XVII обикновено народно събрание за преместване околийският център в Разложка околия от Мехомия в гр. Банско”. Банскалии започват изложението си с позоваването на решението на генерал-майор Ковачев градът да стане околийски център и заповед № 1040 от 19 октомври 1912 г., с която околийското управление е преместено от Мехомия в Банско, като споменават, че с царски указ центърът на околията се връща в Мехомия. 

 Те са горди с факта, че обявяването на родното им място за административен център се свързва с името и авторитета на началника на Родопския отряд, който освобождава селищата по долината на Места. В петицията като доказателства за особената значимост на града, обособил се като естествено средище на района, пространно и последователно са приведени данни за благоприятното географско разположение и природните богатства на селището, свидетелства от политическата, икономическата и културната история на Банско и изследванията на известни учени, имената на прочути личности, родом от Банско, както и предимства от стратегически и демографски характер. 

Свободолюбиви и борбени, любознателни и предприемчиви, жителите на Банско отстояват неотклонно и пламенно стремежа си да издигнат своя роден град в политическо и административно отношение. При последвалото обсъждане в общината през февруари 1915 г. се изтъква се, че Банско има 6500 жители, достатъчно пенаф, търговия, интелигенция, които му дават градска физиономия и че както в миналото, така и в настоящето той е стълб в Разложко. 

 Признаването на Банско за град формално потвърждава фактическото положение на селището, което отдавна има градски облик и представлява важен политически, икономически и културен център. С включването на България в Първата световна война за жителите на града започват трудни години. Военновременните условия с все по-голяма сила поставят проблеми като снабдяването с хранителни продукти, справянето с болестите и лошата хигиена, поддържането на обществения ред и социалния мир. Понесъл неизброими страдания, народът трябва за сетен път да преодолее изпитанията, като се уповава на собствените си сили и прояви издръжливост и духовна мощ. 

* * * 

След пристигането на доброволческите чети в Банско войводите Й. Вапцаров и П. Яворов решават да предприемат на 9 октомври 1912 г. решителна атака срещу Мехомия, като разчитат на взаимодействие с части от Родопския отряд. Нападението завършва без успех поради неучастието на армейските части и численото превъзходство на турците. Градът е зает от четите на 11 октомври. При освобождаването му загива беличкият войвода Лазко Топалов. В същия ден в града влизат и българските войски, приети с радост и въодушевление от цялото население. 

 Доблестните воини от 27-ми Чепински пехотен полк са отрупани с цветя, мъже и жени падат на колене пред българското знаме. Временната власт в града се ръководи от военно лице - коменданта на град Мехомия, който на 12 октомври по предложение на първенците - ясен белег на демократичния ред за конституирането на местната власт, произхождаща от средите на гражданството и скрепена с авторитета на най-видните му представители, утвърждава състава на временния общински съвет. 

Негов председател е Владислав Каназирев , а членове - Максим Кипров, Никола Спасов, Георги Кондов и Петко Тумбев. Мандатът му тече от деня на издаването на заповедта и продължава и след като войската напусне Мехомия. Целта на създаването му е ясно посочена –да се установи правилен ход на работата във всяко отношение и тя недвусмислено разкрива преходния характер на военноадминистративната власт. В стила на заповедта личи строгостта, диктувана от военновременния режим – всички граждани са длъжни да упражнят всички разпореждания на съвета без ропот, като и за най-малка съпротива ще се считат за нарушители на наредбите в страната, която е във военно положение. Една от основните задачи на новата власт е да си изгради авторитет пред гражданството и да създаде правила и ред, които да регламентират функционирането й. Достъпът до общинската администрация е предмет на заповед на Вл. Каназирев от 19 октомври 1912 г. Забранява се влизането в кметството без работа.

 “Всеки, който има работа до кмета, ще влиза с позволение. Когато някой влезе в канцеларията на кмета, трябва да си снеме шапката. Влизането при кмета с цигара в уста и пушенето в канцеларията се забранява.” По инициатива на мехомийския полицейски пристав на 28 октомври се провежда събрание на гражданите за избиране на съвет, от чиито състав да се излъчат кмет и помощник-кмет и който ще се грижи за интересите на града и ще изпълнява официални разпореждания. Демократичното начало в избора на съвет – възможността за участие на всички граждани в неговото конституиране, е залог в бъдещата му работа да се зачитат интересите на гражданите. 

Веднага след изборите мехомийският пристав назначава за кмет досегашния кмет Владислав Каназирев, а за негов помощник – Благо Макеев. Градски съветници са Н. Чилев, П. Лачин, Н. Кондев, Г. Кондев, Т. Кондев, М. Шопов, Д. Тасев, Х. Данев и Б. Даскалов. Секретар на общината е Иван Асенов. В процеса на учредяване и утвърждаване на местната власт интерес представляват отношенията между кмета и околийския управител. Със заповед № 1040 на 19 октомври 1912 г. на началника на Родопския отряд ген. Ковачев е назначен околийски управител в Банско, за което кметът на Мехомия, представляващ създадената първа по време общинска власт, е уведомен лично от интенданта на Родопския отряд подп. Васев. 

В писмо от 4 ноември околийският началник в Банско връща на кмета на Мехомия неразпечатано писмо със забележка, че “със своеобразното адресиране на писмата Ви, умишлено игнорирате началството си, - постъпка, която във времена като сегашните би имала твърде сериозни последствия”. Без данни за самото писмо, по гневния тон и категоричните заключения, съдим, че дори да не е налице драстично превишаване на власт от страна на кмета, околийският началник отстоява пределите на своята власт. По това време за пръв път е дадено формално предимството на Банско, като макар и за кратко Мехомия му е подчинен в административно отношение. 

По-късно, с преместването на околийското управление в Мехомия, се благоприятства възможността околийският управител пряко да упражнява контрол върху кмета на Мехомия. По повод на оплаквания от граждани околийският началник в писмо от 19 юни 1913 г. изисква обяснения от кмета защо продължително не е на работа секретар-бирникът. “Ако няма разрешение за отпуск”, пише околийският началник, “то как търпите тоя произвол при тия времена, когато се чувствува най-голяма нужда от работници в общината Ви.” Той не приема отговора на кмета и в писмо от 24 юни отново демонстрира строгост: “Не му е било, господине кмете, времето сега да давате отпуска на секретар-бирника си...” и нарежда да му бъде удържана заплатата за времето на отсъствието. Установяването на трайна и унифицирана практика във властническите взаимоотношения изисква известен период от време, но началото вече е поставено. Всеки новоназначен околийски началник обявява встъпването си в длъжност. В окръжното на околийския началник Н. Станев, заел поста си в Мехомия на 14 януари 1913 г., се подчертава, че “за всички въпроси и работи от административен и всякакъв друг характер” кметът има задължение да се отнася до него. 

За да се запознае лично с кметовете в околията си, с окръжно от 15 януари околийският началник ги поканва на 18 януари на среща. Кметът е подчинен на околийския началник и издава заповеди в изпълнение на неговите разпореждания. По нареждане на околийския началник (писмо №07302/01.04.1913 г.) кметът трябва да раздаде трикольорни ленти на 6-мата полски пъдари и на градския агент “да ги носят постоянно на дясната рука за отличие като изпълнителни органи”. Функциите им са изпълнителни, тъй като те само констатират нарушенията, а кметът определя наказанията. 

 Още от началото на своето управление кметовете упражнява и правомощията си по налагане на административни наказания. Първите заповеди с подобно съдържание са от началото на декември 1912 г. Извършените нарушения са неявяване на работа и сечене на зелени дървета без позволение, за които виновните лица трябва да заплатят глоби. Административнонаказателната компетентност на кмета се простира върху всички жители на общината. Те са длъжни да спазват разпоредбите за поддържане на обществения ред, чистотата и др. В определени случаи разпоредбите се отнасят до определени категории граждани. Във връзка с правомощията си в стопанската сфера на живот кметът осъществява контрол върху дейността на търговците в града. Без патент касапите нямат право да колят животни и да продават месо в Мехомия. В противен случай спрямо тях се прилагат административно наказание - глоба и принудителна административна мярка – отнемане на месото, което предлагат. Глобяват се и на касапите, които колят добитък извън градската салхана. По отношение на общинските служители кметът упражнява дисциплинарна власт. В градското общинско управление в Мехомия през 1913 г. работят 12 служители: секретар-бирник, градски агент, архивар, двама писари, шестима поляци и един разсилен. Кметът обосновава предложението си до комисията те да запазят длъжностите си и през 1914 г. с впечатленията си, че са били редовни, точни и образцови в работата си. Назначени са още един градски агент и двама пъдари във връзка със залесяването на местността “Голак” с предоставени от Министерството на горите 100 000 дръвчета, като е за тази цел е избрана комисия от 14 души - “хора с инициатива, воля и желание”. 

В течение на годината често настъпват промени в персоналния състав на общинското управление. От различни лица за кратки периоди е изпълнявана особено отговорната длъжност на секретар-бирник. За длъжностите, за които се изисква образователен ценз, общински служители стават възпитаниците на най-добрите български просветни институции, българи от Македония, получили образованието си в духа на възрожденските просветни традиции на този край. За квалификацията на служителите съдим от т. нар. преписки по личния състав. Молбата си от 19 април 1913 г. за 8-дневен отпуск до кмета писарят Кост. Попкостов мотивира по следния начин:

 “Като се научих, че в пансиона на Педагогическото училище в гр. Серес е останал само моя ученически багаж, а всички други били прибрани, който е изложен всяка минута на поямване...”. В същия смисъл е и молбата от друг бивш ученик в Педагогическото училище - Ал. Манов, писар при Общинското управление. За други длъжности се изисква своеобразна препоръка за работа. С подписите си 13 съграждани на Спас Асьов, удостоверяват, че не са “забележили да е извършил някакво престъпление, а живял честно и справедливо”, като молят кмета да го назначи за поляк в района им. Махленското свидетелство е приложено към заявлението му за назначаване. То разкрива традиции, гранични с обичайното право и запазени и в наши дни. След създаването на Струмишки окръг в изпълнение на писмо на Министерство на вътрешните работи и народното здраве №2848 от 8 октомври 1913 г. с окръжно № 263 на Струмишкото окръжно управление, отправено до председателите на тричленните общински комисии “за сведение и изпълнение”, се съобщава, тричленните комисии за градовете в новите земи ще се назначават от министерството, а в селата - от окръжните управители. Общинските чиновници ще се назначават по решение на тричленните комисии със заповед на председателя. 

Назначенията на секретар-бирника, секретаря и бирника се одобряват от окръжния управител. На 2 януари 1914 г. новоназначената мехомийска градска тричленна комисия в състав Владислав Каназирев, Петър Лачинов и Атанас Грънчаров се събира на първото си заседание. По повод окръжно №3590 от 24 декември 1913 г. на Петричкото градско управление относно възможността Петрич да стане окръжен център е изразена солидарност към тази идея. Общинските власти поемат грижата за учебното и здравното дело, грижа до Освобождението на Екзархията. В бюджета на град Мехомия е предвидено разходно перо за назначаването през 1914 г. на фелдшер и акушерка. На 2 април е назначена за акушерка М. Ачкова. Тъй като тя не заема длъжността си, е назначена друга акушерка - Юрдана Д. Даалиева, живуща в София, завършила Софийското акушерско училище през 1897 г. и практикувала в Търново, София и др.

 Във връзка с отправено искане на мехомийския околийски лекар да се назначи лице, което да изпълнява мъртвоприемателната и хигиенната служба, по решение на постоянната комисия от 11 февруари 1914 г. изпълнението им срещу годишно възнаграждение от 360 лв. е възложено на околийския фелдшер. Учебното дело е основна грижа на общината. За него се предвиждат средства в общинския бюджет. Всяка година през лятото като период на подготовка на учебната година се отделят пари за ремонт на учебните здания, планират се разходите за заплати на учителите, извършват се назначения и т. н. На своите заседания в края на юли 1914 г. по повод предстоящата учебна година общинската постоянна комисия разглежда училищни въпроси. Тъй като не е възможно до началото й да се построи ново или да се намери готово здание за училището, се приема да бъда извършени поправки на сега използваната сграда. Решено да се събере сумата от 2652,80 лв., колкото ще струва това мероприятие, като се наложи данък на всяко семейство от града. 

Че образованието винаги е било общонародно дело, личи от финалната част на решението на общинската комисия: въпреки че е обременен с финансово задължение, разрешението на проблема “народът посрещна с удоволствие”. Сумите, дължими от Мехомийската църковно-училищна община за юшура и гората от 1912 г., се поемат от общинския бюджет за 1914 г . В средата на юли 1914 г. е решено кметът Н. Юруков и учителят Кр. Киров заедно с представители на околните села да подадат в София молба от името на общините в околията за откриването на гимназия. Заявлението до министъра на просвещението за разрешение за постепенното разширение на прогимназията в пълна гимназия не е утвърдено от окръжния управител. 

Съгласно постановление от 4 август постоянната комисия обжалва неговия акт пред министъра на вътрешните работи. Решаването на бюджетни въпроси е постоянна задача на общинската тричленна комисия. По повод предстоящото планиране на града през лятото на 1914 г. за закупуване на планоснимачни уреди сума от 99 лв. е пренасочена от друг параграф в бюджета. През есента са одобрени разходи за закупуване на мебели за общинската канцелария. На читалището се предостави долния етаж на общинското управление без наем, тъй като приходите му са крайно недостатъчни и “издръжката му в бъдеще е съмнителна.” За да се открие в Мехомия стопанско училище, което би се отразило благоприятно върху икономическия просперитет на града, Мехомийската градска тричленна комисия на 18 август 1914 г. одобрява за учителка кандидатурата на Мария Седлоева от с. Якоруда, Разложко и определя средства за заплатата й и за “всеки веществен разход за това училище”. 

Образованието и културното развитие на града, които осигуряват духовния напредък на града, се нуждаят от солидна финансова подкрепа. От умението на общинските власти да подведат под съответния параграф даден разход зависи не единствено утвърждаването на решението от окръжния управител, но и нещо далеч по-важно – реализирането на проекти, които носят всенародна полза. От общинския бюджет са отделени средства и за едно паметно събитие – годишнината от освобождението на града на 11 октомври 1912 г. Съгласно решението на общинската постоянна комисия от 9 октомври 1914 г., целта е да “се даде подтик с какво да било тържество за в бъдеще да се празнува с присърце от гражданството.” Отдалечаването във времето на едно историческо събитие е условие да се прецени неговата значимост. Но що се отнася до освобождението, оценката е точна и непосредствено след събитието. Ежегодно се отдават чрез търг на закупчик общинските приходи интизап, кръвнина, входно право (бач), кринина, сергия и др. 

За 1914 г. кандидат да събира бач от колите, които внасят в града вар, керемиди, тухли, пръст за направа на грънци и други стоки, е предприемачът Никола Чильов. Когато първият търг за отдаването на общинските доходи е неуспешен, се насрочва нов с по-ниски цени. За втория търг през 1915 г. цените са следните: интизап – 100 лв. вместо първоначалната цена от 1430 лв., кръвнина – 1000 лв. вместо 1270 лв., сергия – 250 лв. вместо 310 лв., кантарие – 150 вместо 270 лв. и бач – 150 вместо 1270 лв. За кола, кон, муле или магаре, натоварени с продукти за домашна употреба, ще се събират по 5 ст. бач, а за търговски стоки - по 30 ст. на кола, по 20 ст. на кон или муле и 10 ст. на магаре. Намаляване на цената предизвикват и променени стопански условия.

 Така през декември 1914 г. се компенсират претърпени загуби от закупчика на дохода интизап Христо Донев, тъй като поради епидемия от шап и краста е забранено да “се бърка едрият добитък от заразените места в незаразените, вследствие на което пазарищата не се състояваха повече от 3 месеца”. Организирането на обществено-политическия и стопанския живот и утвърждаването на общинската власт са характеристики на местното управление в първите години след освобождението на Мехомия. Поставянето на стабилна основа на местната власт е гаранция за нейната способност да реагира адекватно в периоди на криза, а при равномерно и постъпателно развитие закономерно води до напредък във всички области на живота. Превръщането на местната администрация в ефективно работещо и надеждно звено е от значение за цялостното състояние на системата на държавното управление и като най-тясно свързано с гражданите нейно измерение е индикатор за обществените настроения. 

 * * * 

Изграждането и укрепването на органите на местно самоуправление и управление характеризират следосвобожденската обществено-политическата история на Пиринска Македония в началния й етап, в който са заложени и се изявяват основни тенденции в по-нататъшното развитие. За пръв път български държавни институции поемат грижата за учебното и здравното дело. В тяхната компетентност са и въпросите на обществения ред, благоустройството и поддържането на хигиената, управлението и ползването на общинските и държавните имоти, регулирането на стопанската дейност и контролът по спазването на законите и общинските наредби. Във всеки град кметът, общинската постоянна тричленна комисия и общинският съвет самостоятелно в рамките на своите правомощия и във взаимодействие с другите държавни органи вземат решения по бюджета на общината, поощряват развитието на стопанския живот, подпомагат училищата и църквите, полагат грижа за бедните и гладуващите граждани. 

Разглеждането на темата за формирането и осъществяването на местната власт въз основа на произхождащите от нея административни актове и други официални документи поставя рамките, в които се развива животът на дадено селище и позволява да се обогати като цяло историческото познание за миналото на Пиринския край.