Проф. Анна Чолева-Димитрова: Отколе българите са живели по тези земи

Отколе българите са живели по тези земи... 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2019, бр. 12

Костадин Филипов

За новата ѝ книга „Местни и родови имена от Царибродско“, за значението на сакралните обекти в този район, за запазената там топонимия и за спецификата на ономастиката като наука с проф. д- р Анна Чолева-Димитрова разговаря Костадин Филипов. 

 Проф. д-р Анна Чолева-Димитрова е родена в гр. София. Завършила е СУ „Кл. Охридски“, специалност – българска филология. Професор и доктор на науките по общо и сравнително езикознание в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН, ръководител на Секцията по ономастика. Преподавател е в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Автор е на шест монографии, на над 120 научни и на 90 научнопопулярни публикации. Извършила е теренни проучвания на 200 селища от Югозападна България. Специализирала антропонимия и топонимия в Белгия (Международния център по ономастика, гр. Лувен) и Германия (университетите на гр. Кил и гр. Регенсбург). Гост-учен на Университета в гр. Регенсбург. Главен редактор на сп. „Балканско езикознание“/„Linguistique balkanique“, член на редакционната колегия на сп. „Македонски преглед“/„Macedonian review“. Носител на наградата „Dantesko“ (Равена, Италия). 

– Проф. Чолева, на път към читатели и експерти е Вашият научен труд „Местни и родови имена от Царибродско“. Искате ли да започнем нашия разговор с това, да очертаете рамките на района, в който сте направили Вашето изследване? Кои са границите на Царибродско? И защо точно там? 

– Царибродско или бившата Царибродска околия е административно деление в Царство България, което включва десетки селища с главен град Цариброд. Съгласно Ньойския договор (1919) от Царство България са откъснати близо половината от селата на Царибродска околия. След 1920 г. от България са отнети 1545 км2, на които са разположени селища от няколко бивши български околии: Царибродска, Трънска, Кюстендилска, Видинска и Кулска. Град Цариброд заедно с редица прилежащи към него български селища преминават на чужда територия: Бански дол, Бачево, Болев дол, Борово, Брайкьовци, Бребевница, Власи, Вълковия, Гоин дол, Горна Невля, Горни Криводол, Горна Планиница, Градинье, Грапа, Гуленовци, Долна Невля, Долни Криводол, Драговита, Държина, Желюша, Изатовци, Каменица, Лукавица, Моинци, Мъзгош, Височки Одоровци, Петърлаш, Поганово, Прача, Пъртопопинци, Пъскашия, Радейна Сенокос, Скръвеница, Славиня, Сливница и Смиловци. В книгата се включват предимно селища от община Цариброд, както и селища, които в миналото са били част от Царибродско, а сега принадлежат към други общини в района, напр. Пирот (сега окръжен център, включващ и Царибродско в Р Сърбия). 

Общият брой на изследваните селища е 34. Интересът ми към Царибродско е траен по много причини. Част от моите корени са от тези краища, на емоционално ниво темата ми е много близка. Моите досегашни изследвания са посветени предимно на районите от Западна България (вкл. и тези, останали извън държавната ни граница). Идеята да проуча топонимията на Царибродско се роди преди повече от десет години, когато представях една моя книга, разглеждаща селищните имена и от Западните покрайнини. Хората там са изключителни, останали на земята на дедите си и съхранили част от нашето езиково богатство. Драматичните и бурни събития след Освобождението на България и последвалите войни, които е водила нашата страна, са сложили отпечатък върху живота на населението, то се е променяло по различни причини, но названията на най-малките географски обекти, както и родовите имена, могат да ни покажат доколко е съхранена народната памет и доколко ще бъде запазена и за идните поколения.

 – Цариброд е разположен на такова място, че през него във вековете, както и сега, са минавали важни транспортни коридори. Дали са останали някакви материални доказателства от различните епохи и цивилизации в района?

 – Царибродско е населявано още от древни времена. В много от селищата има открити следи от праисторическата епоха – находките свидетелстват за живот от периода на енеолита (3300–2200 г. пр. н.е.). В областта на Нишавската долина такива следи се откриват в селата Лукавица и Бачево; в областта Горни Висок – в с. Горни и Долни Криводол и Сенокос; в Забърдието – в селата Мъзгош, Смиловци, Петърлаш и Одоровци. През последните години има оживление, демонстрира се голям интерес от страна на археолозите в Сърбия. Този район е обект на засилени археоложки проучвания. С основание, разбира се. В района има многобройни останки от антични и средновековни крепости. През Античността оттук е минавал пътят Via Militaris/Via Diagonalis. За следите от тeзи епохи споменават едни от първите изследователи и археолози на българските западни краища (напр. Вацлав Добруски). Върху някои от паметниците има запазени и надписи. Много ценна е милиарната колона, открита в с. Градинье. 

От възстановения надпис (222–230 г.) се установява, че селищата са били включени в Сердикийската област, която е част от провинция Тракия. В последните си изследвания учените са категорични, че няма прекъсване на културата в България – от праисторическо време до ден- днешен земите ни са били обитавани. Може да се предположи, че на местата, където са открити следи от праисторическо време, по всяка вероятност са живели и траки – автохтонно население на Балканския полуостров. Откритите по-късни паметници са доказателство за това. Бившето Царибродско и Пиротско са били част от областта Сердика на провинция Тракия.

 – На едно място споменавате, че през средните векове Царибродско е известен като район със своите многобройни църкви и манастири. Какво е запазено и до днес, проф. Чолева, и дали то дава представа за голямото духовно сакрално богатство на този район? 

 – През Средновековието регионът е известен със своите многобройни църкви и манастири. В Предговора на излязлата наскоро книга „Вяра и камък – църкви и манастири“ (Иванов, Костов, Николова, Зидарова), едно изключително добро издание на изследване върху богатото наследство от християнски храмове в историческите западни български краища, се заявява, че „хора, които добре познават Царибродско, Пиротско и Трънско казват, че тези три района, по броя на намиращите се в тях черкви, манастири, параклиси и оброчища, представляват малка Света гора“. Авторите на този полезен труд са установили, че голяма част от християнските храмове са в изключително лошо състояние. Възрастните хора си спомнят за някои от тях само по регистрираните топоними като Църквище и Манастирище. Основна причина за тази занемара на културните паметници е продължилото десетилетия управление на комунистически режими с престъпното им нехайство по отношение на религиозните въпроси и дела. 

През последните години възстановяването на църкви и манастири се извършва с голяма грижа към запазване на старината, както в България, така и в съседна Сърбия. Тук трябва да споменем специално един от най-значимите културни паметници на региона – Погановския манастир „Свети Йоан Богослов“, ХІV–ХV в., разположен на левия бряг на р. Ерма. Други известни манастири са Изатовският „Св. Архангел“, манастирски комплекс „Св. Кирик и Юлита“ (ХVІІ в.) в с. Смиловци. 

Една част от църквите, издигнати в края на ХІХ в., са строени върху руините на по- стари християнски храмове. Най-много кръстове и оброци са посветени на св. Възнесение (Господне), Св. Богородица, св. Георги, св. Илия и св. Димитър. Изследването на микротопонимите е полезно и в тази насока – по съхранените местни имена ще узнаем къде са съществували църкви, параклиси и оброчища. За богатата духовна култура на местното население от двете страни на границата можем да научим повече и от наскоро излязлата книга на Зденка Тодорова „Посланията на оброчищата“. 

– Наскоро отбелязахме стогодишнината от подписването на Ньойския договор. За съжаление, в съзнанието на българина Царибордско винаги се свързва с Ньой. Имаме ли данни за българския характер на хората от този район, които да споделите? 

– За българския характер на населението от този район говорят красноречиво съхранените 3000 топонима и 500 родови имена, освен историческите документи. Това е лексикално богатство, дело на българите, предавано устно или това е наше нематериалното културно-историческо наследство. След 100 години от злощастния Ньойски договор се установява, че топонимията в този край е запазена такава, каквато са я предали и дедите ни. Много внимателно съм подхождала към всеки топоним, търсейки да открия влияние от сръбския език, но то се оказа твърде незначително и не съвсем сигурно. Какво се е променило след 100 години? 

Политиката на асимилация на българското население, прилагана от съседите, не е засегнала топонимната система на микрониво (названията и на най- малките географски обекти в отделните селища, които само местните жители знаят). Влиянието за тези години на сръбския език се изразява само в смесване на различните графични системи, което е довело до трудности и колебания при изписването на определени типове местни названия, напр. Вунийа – Вунѝја и др. 

Това колебание се забелязва в селищата, които се намират на север от с. Славиня, включени сега към община Пирот. Огромната част от представените в книгата микротопоними са съхранили в основата си думи или лични имена, за които се намират точни успоредици в българската топонимия както в съседните, източни на Царибродско краища, така и в по-отдалечени от този район области, населявани в древността от българи. На практика топонимните данни потвърждават единството на българския език, въпреки късните влияния, които е изпитал и въпреки твърде агресивната политика, която му е била наложена от съседите. 

– Вие винаги сте казвали, че работата по темата на Вашия труд не е нито художествена литература, нито историческо четиво? А какво е, проф. Чолева? Каква е спецификата? 

– Ономастиката, в частта ѝ на етимологичните анализи, е една точна наука. Езикознанието се гради на закони – исторически и съвременни езикови закони, най-общо казано. И тук се градят хипотези – предлаганите етимологии на имената са само едни от възможните варианти, но няма място за художествени измислици. А доколкото съществуват – това са т.нар. „народни етимологии“, които са обект на това изследване. Чрез етимологизуване на езиков материал и определяне на относителната старинност на названията могат да се направят важни етногенетични изводи за хората, създали това лексикално богатство. Понякога трябва да мине време, за да се провери доколко една етимология е приемлива. Изследвайки ономастичен материал, прилагам и типично ономастични методи. Преди всичко това е реконструкцията на имената и формите. На този метод е обърнато по-голямо внимание в труда. Установено е, че едни от най-старите лични имена се откриват в старинните местностни названия. Не е тайна, че само въз основа на географски названия се възстановяват древни езици (напр. 1500 географски названия са в основата на тракийския език). 

– Последен въпрос – може ли резултатът от Вашия обемен и дългогодишен системен труд да се приеме като доказателство за българския характер на тези земи в Царибродско, които сега са на територията на Сърбия? 

 – Да, разбира се. Според изтъкнатите ни учени езиковеди най- сложните въпроси за ономастиката (топонимията) са свързани с най- старите пластове названия – предславянските. Липсата на достатъчно извори у нас е голям проблем не само за ономастичната наука. С изследването на топонимите, особено когато са съчетани и с проучвания на терен, могат да се решат много неизвестни, свързани с нашата история, данните от тези оними могат да окажат безценна помощ при разрешаването на сложните етногенетични проблеми на балканските народи и това, което е важно за нас – въпроса с етногенезиса на българския народ. 

В книгата са направени изводи за произхода и значението на изследваните микротопоними и родови имена от района на Царибродско. Стига се до заключението, че названията следват характеристиките на съвременните български онимни системи (топонимна и антропонимна). Изводите говорят красноречиво. В това се състои и най-голямото значение на ономастичните изследвания. Въз основа на етимологичните анализи на топоними и антропоними (лични и родови имена), в това изследване се установява изключително българският характер на съхраненото онимно богатство, а това е доказателство за тези, които са го създали – българите, живели отколе по тези земи.