Петър Чаулев (1882 - 1924)

95 години от гибелта на Петър Чаулев (псевдоними: Езерски, Майски, Караормански, Торлаков, Wassermann) (1882, Охрид – 23 декември 1924, Милано). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 

2019, бр. 12

д-р Володя Милачков

Деец на националноосвободителното движение на българите от Македония. Завършва Българската гимназия в Битоля. Учителства в Охрид и в с. Попължени, Леринско. Включва се активно в националноосвободителното движение. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) е войвода на чета в Охридско и Крушевско.

След въстанието е околийски войвода и член на Битолския окръжен комитет. Делегат на Кюстендилския конгрес (1908). Обявява се против разоръжаването на ВМОРО след Младотурския преврат (1908). Избран е за член на ЦК (1911). През Балканската война (1912–1913) като командир на доброволческа чета подпомага настъплението на съюзните сръбски войски във Вардарска Македония.

Ръководеният от него отряд освобождава Охрид (10 октомври 1912). През Междусъюзническата война (юни–август 1913) действа в тила на сръбската войска. Един от организаторите и ръководителите на Охридското въстание (септември 1913). През Първата световна война с четата си освобождава Крушево. Включен е в състава на административната секция на ХI Македонска пехотна дивизия и е назначен за околийски началник в Охрид.

Заедно с Тодор Александров и Александър Про¬тогеров възстановява ВМРО (1919). Като член на ЦК отговаря за организиране на въоръжени акции от Италия и Албания, но не успява да се справи със задачата си. Установява контакти с представители на съветското посолство в Рим и с дейци на Коминтерна.

Подписва Майския манифест (1924) и го публикува, въпреки несъгласието на другите членове на ЦК. Загубва тяхното доверие и членството му в ЦК е бламирано. Убит е в Милано по нареждане на Иван Михайлов.