Деец на освободителното движение на българите в Македония и Одринско и на македонските емигрантски организации в България след 1919 г.
Юрист, журналист и офицер от Българската армия. Произхожда от известния щипски род Ковачови.
Завършва Класическата гимназия (1892) и Военното училище (1894) в София. Един от основателите на тайната организация на офицерски братства „Български освободителни братства“. Секретар на ВМОК (1899–1901) и редактор на печатния орган на Комитета в. „Реформи“.
През 1902 г. се обявява срещу дейността на ВМОК (Михайловски – Цончев). По време на Илинденско-Преображенското въстание ръководи чета в Щипски район на Скопски революционен окръг.
След въстанието е секретар на сформирания „Временен комитет“ на Борис Сарафов (1903–1905). Завършва право в Брюксел (1911). Участва в Балканските и Първата световна война, носител е на два ордена „За храброст“.
През 1919 г. се включва в дейността на македонските емигрантски организации, става член на Неутрално-обединителната комисия, чиято цел е обединението на емиграцията. Автор е на брошурата „Автономна Македония“, в която твърди, че след националната катастрофа пътят за разрешение на Македонския въпрос е създаване на Автономна Македония под закрилата на ОН.
Един от основателите на „Временна комисия на македонската емиграция в България“ през есента на 1920 г. и редактор на печатния орган на организацията вестник „Автономна Македония“.
От края на 1921 г. става идеолог на новоучредената легална Македонска федеративна емигрантска организация. В последната година от живота си пише книгата „Политическото верую на македонците“, в която утвърждава идеята, че създаването на Балканска федерация с независима Македония като неин член е решението на Македонския въпрос. Убит е пред дома му в София по заповед на ЦК на ВМРО.
0 коментара:
Публикуване на коментар