Укрепваме българските училища в Албания

Ученици в едно от българските училища в днешна Албания
Сн. "24 часа"

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 1.

Доц. д-р Александър Гребенаров

Следващото предаване на МНИ се излъчи на 18 януари 2020 г., когато православната църква отбеляза християнския празник „Св. Анастасий Велики“. Първи гост на предаването бе доц. д-р Юра Константинова от Института по балканистика с Център по тракология (ИБЦТ) – БАН. Тя представи един напълно непознат за публиката труд „Солун и българите: история, памет, съвремие“. Изданието е по едноименен проект, финансиран от фонд „Научни изследвания“ към Министерство на науката и образованието. 

Трудът представлява колективна монография, включваща изследвания на 22 учени от България, Гърция и Турция с общ обем 654 стр. В голяма си част темите са разработени на базата на документални масиви, които досега са убягнали от полезрението на историците. Доц. Константинова посочи аргументите за хронологическите и тематичните рамки на труда, представящ различни области от живота на българите в Солун. В обекта на изследването попадат отделни сфери от обществено-икономическото и културно-просветното развитие на българската общност в града. Той се превръща в силно притегателен център за македонските българи, особено след като Екзархията създава елитни български училища. 

Спря се на родовете Хаджимишеви, Шавкулови, Весови, Златареви и др., повечето от които развиват успешен бизнес до 1913 г. Някои от техните наследници са предали ценни архивни материали, включително и спомени, които са помогнали на изследователите да потърсят нови, непознати гледни точки за събитията. Книгата според Ю. Константинова уплътнява историята на Солун и разкрива една по-реалистична историческа картина, отколкото е представено в трудовете на някои чуждестранни изследователи от Западна Европа, които разпространяват недостоверни версии за идентичността на българите в Македония. 

След рубриката „Памет“, чрез която Владимир Митов прикова вниманието на зрителите със слово и илюстрации за Пейо Крачолов Яворов, Костадин Филипов представи втория гост на предаването „Време е за Македония“ – народният представител и член на МНИ Красимир Богданов. Наред с постовете, които заема в парламентарните комисии – зам.-председател на Комисията по външна политика и член на Комисията за наука и образование, той е председател на Групата за приятелство България – Албания. Гостът разказа за неотдавнашното събитие в Скопие на 12 януари, когато бе почетена паметта на националната героиня Мара Бунева. Изрази задоволство от органите на реда в Скопие, съблюдавали реда по време на шествието. Присъстващите над 250 души са пристигнали от различни краища на Република България и Република Северна Македония, за да поставят цветя и венци пред паметната плоча до река Вардар и се поклонят пред нейния героизъм. 

Панихида в нейна памет е била отслужена в някогашната екзархийска църква „Свети Димитър“. Красимир Богданов сподели за проблемите на българската общност в Албания и усилията, които налагат спешна намеса от родината майка, за да може всички желаещи да получат гражданство. След посещенията си в Голо Бърдо и Мала Преспа в края на 2019 г. се е уверил, че българската държава трябва да заработи още по-добре. Неделните български училища в Тирана, Корча и Билища трябва да се укрепят организационно и да се обезпечат материално. Очаква се през 2020 г. да се финализират проекти за привличане на квота от студенти от Албания в различни български университети, включително и във Висшето военноморско училище във Варна. Друг важен проблем, който Красимир Богданов открои, е предстоящото преброяване в Република Албания. Българската държава може и трябва да се намеси, защото по-старото поколение не може да борави пълноценно с електронните носители – таблети, чрез които ще се събира информация. Този вид анкетиране допуска „изкривяване“ на реалната етническа и политическа картина, чрез манипулация от преброителите. 

В заключение Красимир Богданов сподели, че държавните институции и обществените организации имат много работа в полето на българщината в Албания, ако искаме да се укрепи българската общност там.