Нито една партия в Скопие не приема, че допреди 70 години сме едно

бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 2

Доц. д-р Александър Гребенаров

Нито една партия в Северна Македония няма да приеме, че допреди 70 години преобладаващото население на географска Македония е било с българска етническа принадлежност. Това днес нито една партия в Скопие няма да го приеме. На това мнение е популярният македонски журналист и общественик с българско етническо самосъзнание Виктор Канзуров.

На 29 януари 2020 г. Македонският научен институт поднови лектория „Македония“ с водещ Костадин Филипов. Първият гост за годината бе журналистът от Скопие Виктор Канзуров, който се спря на важни проблеми по темата „Бъдещето на Република Северна Македония и българо-македонските отношения“. 

В началото на словото си Канзуров зададе риторичен въпрос – по каква причина от 2015 г. българският премиер Бойко Борисов подкрепя лидера на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) Зоран Заев, и по-нататък разви свои тези – дали и доколко подобно съдействие е заслужено. Той анализира обществено-политическите нагласи в страната през призмата на двете основни партии – СДСМ и ВМРО-Демократическа партия на македонското национално единство, които често разменят местата си като управляващи и опозиция. 

Мнението на лектора е, че в Македония до днес не се допуска българската гледна точка, придържаща се към историческите факти. А те „говорят“, че по-голямата част от населението в географската област Македония допреди 70 и повече години е с българска идентичност. Подобно твърдение обаче никоя партия в Република Северна Македония не може да приеме и изрече. След 1 август 2017 г., когато се подписа Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, в Скопие се изразява силно несъгласие срещу клаузите му. Създадено е негативно настроение към България, че едва ли не е спечелила „третата балканска война“, а нейни учени ще пренапишат историята на Македония. 

В отговор на тези критики, Зоран Заев превратно представя позицията на българската държава, че признала „македонската идентичност“ и „македонския език“. Така, макар и невярно, целта била в някаква степен да се уеднаквяват гледните точки на Белград и София спрямо Република Северна Македония, което за местната общественост е без значение. България се оказала до голяма степен неподготвена, за да приеме тази действителност, но подкрепата за СДСМ продължила неоснователно и след това. 

Втората по значение партия в Република Северна Македония ВМРО–ДПНМЕ, според лектора, е още по-далече от искрено приятелство със София. За него, тя е експонент на великосръбския хегемонизъм на Балканите. Нейните основни постулати включват противопоставяне на: Преспанското споразумение, подписано между Скопие и Атина на 17 юни 2018 г.; на договора между Скопие и София; на двустранните комисии – българо-македонската и гръцко-македонската; на закона за езиците, с който албанският език се превръща във втори служебен. Без тези договори и закона за езиците В. Канзуров е убеден, че Северна Македония не би могла да поеме пълноценно пътя към НАТО и ЕС. 

Това означава, че ако повечето избиратели гласуват за ВМРО-ДПНМЕ и партията вземе властта след изборите през април 2020 г., нито едно от тези противопоставяния няма да влезе в сила. За настройване на електората се правят внушения, че трябва да се поддържа Република Сърбия, която обаче е единствената държава на Балканите, настроена срещу всички балкански съседи и проповядва великосръбски хегемонизъм. Виктор Канзуров анализира защо и откъде идва тази насока във ВМРО-ДПНМЕ. Партията през последното десетилетие на миналия век е формация с по-слабо влияние от това на СДСМ. Поради това, идеолозите ѝ променят реториката си, заимствайки проюгославски елементи от СДСМ и други формации с идея да се заличават различията по отношение на Белград. Никола Груевски отишъл още по-далеч! Той не само моделирал партията като проюгославска и просръбска, но с цел да привлече допълнителна електорална маса привнесъл като градиво смехотворната теза за античния произход на македонците. 

 Между двете основни партии СДСМ и ВМРО-ДПНМЕ има прилики по много общи точки, включително и по влияние и подражание. Ако първата е югославска титовска партия, то втората според Канзуров е партия, изповядваща великосръбски хегемонизъм. Сегашната политическа обстановка показва, че СДСМ на Зоран Заев е в по-добра позиция от тази на ВМРО, без да се забравя, че и тя е антибългарска. Известен факт е, че в страната изобщо не може да се допусне и приеме тезата, че преди век е съществувала македонска народност, че възрожденците от XIX в. и революционерите от ВМОРО/ВМРО са били българи, както и че държавата на цар Самуил е наследник на българското царство, т.е. че това е средновековната българска държава. 

По всички тези и други подобни въпроси, ако политик или общественик в Македония изрече публично историческите истини, рискува към него да се настрои крайно отрицателно мнение. По мнението на Виктор Канзуров България трябва да преустанови да съхранява фалшиви надежди, че антибългарската пропаганда в Република Северна Македония е заради наивност или незнание. 

Трябва да се знае, че значителна част от населението в нея е враждебно настроено към реалните исторически факти, към всякакви евентуални компромиси от страна на двустранната комисия и управляващите в Скопие. Затова София трябва да търси генезиса на противоречията, да проучи смисъла и ефекта от Декларацията на 44 Народно събрание на Република България във връзка с разширяването на Европейския съюз и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания, и в крайна сметка да търси приятелство, но на реална основа. 

Тя трябва да обърне внимание на западните партньори, че Република Северна Македония ще бъде „троянски кон“ в НАТО и ЕС. Мнението на гост-лектора е, че няма сила, която да накара обществото в Република Северна Македония да погледне по-благоприятно на историческите факти. Не трябва да се чака тя да влезе в ЕС и тогава да се съобщи какво не е наред в нея, защото тя тогава ще стане още по-агресивна.

 Скопие ще постави въпроса за еврейското население, пострадало във Вардарска Македония, за признаването на ОМО „Илинден-Пирин“, ще проявява войнствен дух и по други проблеми с традиционна югославянска интерпретация на факти и тези. Словото на Виктор Канзуров предизвика значителен брой въпроси, свързани с разпространението на български медии, включително БНТ и БНР, за силната антибългарска пропаганда на македонската секция на международната медия „Дойче веле“, за неумелите понякога действия на държавните институции в София да защитят българите отвъд границите и по-специално в Република Северна Македония, които очакват реална подкрепа.