сп. "Македонски преглед", г. XLII, 2019, кн. 3. Гл.ас. д-р Георги Н. Георгиев. Геоикономически перспективи на България според стопански експерти при Щаба на Действащата армия през Първата световна война ... 83-94
Когато говорим, пишем, четем и, разбира се, мислим за Ньойския договор от 1919 г., неизменно на първи план в колективното и личното съзнание излиза усещането, чувството за национална катастрофа. Обществените реакции по повод една скорошна телевизионна дискусия за Ньойския договор1 показаха недвусмислено, че и днес, 100 години след подписването му, тази чувствителност далеч не е изчезнала.
Към нея учените просто не могат да си позволят да подхождат с лежерно релативизиращи оценки и внушения, свойствени повече на любители психотерапевти, отколкото на професионални историци. Какво разбираме и какво означава за няколко поколения българи националната катастрофа и националната трагедия от Ньой? Естествено, преди всичко загубата на огромни части от българската нация и етническо землище – Македония, Западните покрайнини, Западна Тракия, Добруджа.
Крахът на идеала и стремежа за национално обединение. Многохилядните бежански кервани, безбройните лобни места, малко знайни и много повече незнайни, на войници, сираците, военноинвалидите. Стопанската разруха, социалната дестабилизация, репарациите, кризата, вътрешнополитическата турбулентност, протяжният, макар и сравнително „нискочестотен“, граждански конфликт, разтърсващ държавните устои. Външната изолация и зависимостта от „големи“ и „малки“ победители и крепители на Версайския ред, идеологическите „месиански“ изкушения от Изток и Запад... Всичко това, няма никакво съмнение, е вярно и е потвърждавано непрекъснато. И все пак, останало е нещо недоизказано, нещо извън разказа. Може би защото то засяга пряко понятията „Обединена България“ и „Велика България“.
Ние, или поне повечето от нас, предпочитаме първия термин, тъй като – съвсем справедливо – считаме, че той съдържа решението на Българския национален въпрос в различните му съставки. „Велика България“ навява други асоциации, надхвърлящи националното обединение. Дали подразбираното (предполагаемо) „величие“ на България обаче деформира толкова националния идеал, че да се възприема като „тъмна страна“ на националната война? И за „величие“ от какъв тип и с каква природа изобщо става дума?2...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар