Д. Уста-Генчов. Св. Климент и Св. Седмочисленици в домашната ни иконография.
От историята знаем, че в 866 г. княз Борис се е покръстил с целия наш народ. От тогава е започнало
църковостроението по нашенско и, разбира се, от тогава по българските земи са се появили и първите църковни художници.
Досега не се знае положително, дали в покръстяването на Преславския дворец е взел някакво участие Св. Методий, единият от солунските братя. Но че двамата, a особено Св. Кирил, са оставили на българските славяни азбуката, това се признава от всички учени, наши и чужди.
От 862 г. водят началото си великите дела на двамата равноапостоли. В 863 г. те са били
извикани от моравския княз Ростислава да наставляват народа му в истините на вярата и в славянския език.
В 869 г. Св.
Кирил, който усилено работил, предал Богу дух. Нахождайки се на смъртното си легло, той посъветвал брата си Св. Методия
да продължава наченатото от двамата дело. Последният, посветен от папата за Панонски епископ и снабден с була да
служи на славянски, проповядвал във владението на княз Коцела...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар