140 години от основаването на Българо-македонска лига

На снимката: Васил Диамандиев

140 години от основаването на Българо-македонска лига (БМЛ) – дружество, основано в началото на април 1880 г. в гр. Русе, по примера на създадената в Англия през 1879 г. Ирландска лига.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 4

Сред основателите са родените в Македония Васил Диамандиев и Георги Георгов, както и русенските граждани Йордан Джумалиев, Михаил Чокоев, Христо Бъчваров, Симеон Златев и др. По-късно към ръководството на Лигата се присъединява и Драган (Драгутин) Карл Валтер. За председател е избран В. Диамандиев. 

Повод за създаването на БМЛ е рязкото изостряне на политическата обстановка на Балканите в началото на с.г. Дружеството се опитва да изгради структури, които да се подчиняват на един бъдещ център в Русе, да събира парични помощи и да води популяризаторска и благотворителна дейност в подкрепа на македонските българи в Османската империя. В негова подкрепа са местните вестници „Българин” и „Славянин”. 

Най-важните изяви на дружеството са публикуване на пропаганден материал до чуждите посланици в Цариград (юли 1880), посещение на делегация начело с В. Диамандиев при княз Александър Батенберг във Варна (септ. 1880) и изпращане на голяма чета в Македония (юли – септ. с.г.). Последната е сформирана от членове на разпуснатия от Военното министерство в София Граничен батальон и е ръководена от Др. Валтер.

 Съществуват документи, които сочат, че той е един от двамата агенти на австро-унгарските тайни служби, внедрени в дружеството, за да контролират и направляват дейността му. На 9 септ. 1880 г. четата е разбита, а нейния ръководител арестуван. Изявите на лигата привличат вниманието на чуждите дипломати в София, които принуждават правителството на Драган Цанков да вземе мерки срещу разрастване на дейността ѝ. 

Председателят В. Диамандиев е преместен в София, Г. Георгов привидно се оттегля, а ръководството се поема от русенския учител Иван Мавров. Въпреки направените промени, БМЛ прекратява дейността си в началото на 1881 г.

Д-р Володя Милачков