Проф. Ив. Снeгаров. Град Охрид. Исторически очерк (край)
Българското обучение въ охридскитe училища. Още от времето на Св. Климента Охрид е бил просветителен център. Както по-рано казахме, от св. Климентово училище са излезли много славянобългарски учители и книжовници [2].
Българското обучение въ охридскитe училища. Още от времето на Св. Климента Охрид е бил просветителен център. Както по-рано казахме, от св. Климентово училище са излезли много славянобългарски учители и книжовници [2].
Както при градските църкви, тъй и в килиите на околните монастири млади хора се обучавали на родна книга и християнска вяра. Когато на охридския престол взели да седат архиепископи-гърци, килийното обучение в манастирите е продължавало да се води на старобългарски език.
Само в Охрид елинската наука е надделявала и имало охридчани същи елини по образование, какъвто е бил споменатият по-горе солунски митрополит Василий Добри (Καλὸς) [3]. Особено се подигнала старобългарската образованост в XIII в. [4] Поослабнала през второто византийско иго, тя взела постепено да се засилва под владичеството на сръбските царе Стефан Душан [5] и Урош IV и македонските крале Вълкашин и Марко.
Тя е стояла високо през XV и XVI в., когато повечето висши клирици са били славяни, служели и поучавали народа на славянски език. Славянската писменост не престанала и след XVI в., макар че гръцкото влияние започнало да се усилва...
Целият материал четете по-долу:
0 коментара:
Публикуване на коментар