145 години от рождението на Петър Дървингов

145 години от рождението на Петър Дървингов 

(25 май 1875, Кукуш – 8 март 1952, София)

Проф. д.и.н. Тодор Петров

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 5. 

Полковник, войвода, член-кореспондент на БАН. Роден в семейството на занаятчия. Завършва Солунската българска мъжка гимназия, след което постъпва във Военното училище в София. На 1 януари 1896 г. е произведен в първо офицерско звание и изпратен да служи в 3-и конен полк в Шумен. 

През 1898 г. става член на тайните офицерски дружества в армията (Българските освободителни братства), имащи за цел освобождението на Македония и Одринско, чиито членове през 1899 г. оглавяват ВМОК. 

Взема участие в Горноджумайското въстание (1902) начело на чета от 80 души и води бой с противника при с. Сърбиново. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета в отряда на капитан Йордан Стоянов в Серски революционен окръг. Действа в Горноджумайско и Мелнишко и води боеве с турски войски. През 1910 г. завършва Военната академия в Торино, Италия, след което служи като помощник-началник в разузнавателната секция към Щаба на армията. 

По негова инициатива след започването на Балканската война е формирано Македоно-одринското опълчение, на което е един от организаторите и негов началник-щаб. В началото на Първата световна война е началник-щаб на 11-а пехотна македонска дивизия, а от 1917 г. – началник-щаб на Моравската военноинспекционна област. След преминаването си в запаса (4 ноември 1919 г.) развива значителна обществено-политическа дейност и е член на Съюза на запасните офицери, на Дружеството на военните писатели, на Дружеството на българските публицисти, почетен председател на Дружеството на македоно-одринските опълченци, а от 1932 г. е член-кореспондент на БАН. 

Развива и активна изследователска и писателска дейност. Автор е на много военноисторически трудове – „История на Македоно-одринското опълчение“ (в 2 тома), „Действията на 11-а пехотна Македонска дивизия от Криволак до Богданци 1915 г.“, „От Пловдив и Скопие към Цариград и Скопие. Паралел на военните действия“, „Пирин и борбата в неговите недра“, на много студии и статии. За заслугите и дейността си е награждаван многократно с български и чуждестранни ордени и медали.