Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 6, 2020
140 години от рождението на Петър Завоев (20 юни 1880, Щип – 19 февруари 1965, София). (Псевдоними: Белоглавов, Блаженко, Бодил, Дон Педро, Ефрем Сирин, д-р Жилов, Канкардаш, Гаврил Лесновски, П. Многолетов, Отец Онуфрий, Прохор Пчински, Сиври синек, П. Сладкодумов, Хаджи Еремия и др.)
Журналист, писател сатирик, хуморист и краевед с голямо, но все още неизследвано богато епистоларно наследство. Първоначално учи в родния си град, а по-късно завършва Солунската българска мъжка гимназия. Участник в революционното движение на българите от Македония. След Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. се премества със семейството си в Пловдив, където започва своята богата журналистическа дейност.
По време на Балканските войни е куриер в 12-а лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение. По-късно е привърженик на протогеровисткото крило на ВМРО. Прави научно-краеведчески експедиции в Македония. Плод на тях са пътните бележки, наблюдения и впечатления, оформени в три книги: „Писма от Македония“(1916); „Моите стари съседи“ – разкази (1929) и „Град Щип“ (1943).
Голяма част от творчеството му е посветена и на детско-юношеската тематика. Той е главен редактор и сътрудник на 12 периодични издания, за които работи от 1902 г. до края на Втората световна война. Между тях са обществено-политическите издания: в. „Нова зора“ (1902); „Пловдивска поща“ (1904); „Народен глас“(1911); „Софийски обществен вестник“ (1915-1917); „Ново време“ (1920); „Нова Европа“ (на немски език) (1941) и др. Редактира сатиричните издания „Бодил“, „Жило“, „Карнавал“, „Щука“, „Лампион“ и др.
Участва в създаването на Дружеството на българските журналисти. Един от основателите на Македонския научен институт (1923) и председател на Щипското благотворително братство (1923). След 1944 г. Петър Завоев е преследван от властите и за времето 1949–1953 г. е изселен в Ловеч.
Д-р Володя Милачков
0 коментара:
Публикуване на коментар