Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 6
Основана по инициатива на Националния комитет на македонските братства на 25 юни 1925 г. като кооперативно кредитно сдружение, по образец на популярните банки, с район на действие София и околните селища, включени в Столична голяма община. Банката е изцяло ориентирана към македонските бежанци.
Според чл. 30 от нейния устав членове могат да бъдат „пълнолетни български граждани само от македонски произход, без разлика на националност, както и македонски зетьове“.
По изключение могат да се приемат местни българи с особени заслуги към македонското освободително дело.
През 1941 г. това положение е изменено, като за членове се приемат всички български граждани, без разлика на произход. Дяловият капитал на МКБ при основаването ѝ е 177 000 лв.
Учредители са 77 лица и един колективен член (Прилепската кооперативна банка).
Капиталът ѝ нараства бързо – през 1930 г. е 18 000 000 лв., а по-късно достига ок. 20 000 000 лв.
Според Устава си МКБ извършва всички банкови операции, като отделя обаче особено внимание на кредитирането на своите членове чрез отпускане на заеми, откриване на текущи сметки срещу поръчителство и срещу залог, издаване на гаранционни удостоверения и др.
Предвидено е да оказва медицинска помощ и да извършва благотворителност.
При банката има застрахователен отдел за нейните членове. Управлението на банката се осъществява от Общо събрание на членовете, Управителен съвет от 9 членове и Контролен съвет от трима членове.
Първият председател на Управителния съвет е Никола Стоянов, дългогодишен директор на държавните дългове.
През 1926 г. МКБ е приета за колективен член на Българската централна кооперативна банка, от която е финансирана.
През 1942 г. по решение на Общото събрание Македонската кооперативна банка става член на Общия съюз на популярните банки, а на 21 март 1948 г. се обединява с Банишорската популярна банка под името Народна кооперативна банка, която прекратява своята дейност през 1951 г.
0 коментара:
Публикуване на коментар