Сънародниците ни в Бесарабия копнеят за закрила от България

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 6

 Вече няколко десетилетия се говори за необходимостта от конкретни действия на българската държава, с които да бъде показано на сънародниците ни зад граница, че прародината им проявява загриженост за тях не само на думи, но и с дела. И понеже темата почти винаги остава в периферията на обществения интерес, явно това провокира представители на историческата ни диаспора да изпратят до родните институции предложение, с което да предизвикат създаването на стратегическа програма за социално-икономическа подкрепа на общността на бесарабските българи в Молдова. 

 Според различни данни броят на нашите сънародници в тази страна варират между 60–90 хиляди души, като 31 хиляди имат българско гражданство (към 2019 г.). Те живеят предимно в южната част на Молдова – преобладаващ аграрен регион и повече от 200 години ревниво пазят родните обичаи и традиции. Всяка година над 100 младежи от общността ни в тази част на Бесарабия биват приемани в българските университети. 

След като се сдобият с диплома за висше образование обаче, повечето така и не се завръщат в Молдова. Хиляди в най-активна трудоспособна възраст се установяват в прародината си, реализират се професионално и не на последно място стават съвестни данъкоплатци на държавата България. Авторите на инициативата, изпратена до държавни институции у нас, посочват: „Текущата демографска картина в места с компактно присъствие на бесарабските българи и перспективите за нейното развитие в средносрочен и дългосрочен план показват, че при непроменени политики демографският фактор ще компрометира възможността на икономическата система да генерира висок и устойчив растеж и ще понижава ефективността на икономическата политика, насочена към осигуряването (предпоставки) за такъв растеж. 

Ето защо основна стратегическа цел на общността ни трябва да стане смекчаването на неблагоприятните демографски тенденции и обръщането им в по-дългосрочна перспектива. С лимитиран човешки капацитет и ресурси, които по горепосочените причини стават и все по-ограничени, предлагаме да се обмисли и създаде устойчива и дълготрайна програма, която ще е полезна както за общността ни, така и за България.“ През последните три десетилетия подобни проекти липсват у нас. А цялата подкрепа на нашата държава за историческата ни диаспора е едва в няколко насоки. 

Освен Националната програма „Роден език и култура зад граница“, чийто бюджет за Молдова през 2019 г. е равен на 400 хил. лв., няма друга, която да съответства на нуждите на бесарабските българи. За нея отговаря МОН, а основна част от средствата отиват за финансиране на неделните училища, отбелязват авторите на инициативата. По линия на ЕС в рамките на „Източното партньорство“ се реализира програмата „Българско сътрудничество за развитие“. С усилията на МВнР в нея намират място проекти, засягащи общността ни, въпреки че тя като цел не разглежда бесарабските българи. 

През 2020 г. е предвидено финансирането само на един проект в Молдова за 68 000 лв. Липсва информация за сумата за подпомагане на Тараклийския държавен университет. Това означава, че през 2019 г. България отпуска за историческата общност в Молдова общо около 500 хил. лв., а предишната (2018) – двойно по-малко. Затова от Фонд „Български дух“ – в лицето на неговия директор Олег Косих и председателя на Надзорния съвет Александър Боримечков, и Натали Петрова от Дружество „Родолюбец“ предлагат да бъде формулирана стратегическа национална програма, която да обхване основни ключови сфери. 

И са убедени: без развитието им потокът на бесарабски младежи към България ще спре в близките години. Според авторите на инициативата тази програма трябва да засегне три приоритета и да осигури внедряването на реални проекти в областта на икономиката, здравеопазването и социалната сфера. Така България ще се превърне в пример в рамките на ЕС като държава, която развива диаспората си в Бесарабия за обща полза. Но също така ще си осигури дълготраен източник на качествен човешки ресурс и ще запази българското малцинство в Молдова като мост в международните отношения.