Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 8
През лятото на 986 г. император Василий ІІ лично повел
многохилядна войска срещу България и обсадил Сердика. Пръснал се слух, че
Самуил е заел върховете на планините около Сердика и е поставил засади от
всички страни, с намерение да нападне армията на Василий ІІ. Всичко това
станало причина императорът да заповяда отстъпление по обратния път към
Цариград.
На 17 август отстъпващата византийска армия ударила на бяг през
една гориста и пълна с пропасти долина – проходът Суки (и досега наричан
6
Траянови врата). Византийският историк Лъв Дякон отбелязва: „…мизите [т.е
българите] нападнаха ромеите и като унищожиха много голям брой войници,
взеха царската шатра със съкровището и разграбиха целия обоз на войската.
Оцелялата войска едва се измъкна от преследването на мизите в
непроходимите планини и като загуби почти цялата си конница и обоза, който
караше със себе си, се върна в ромейските предели“.
Самият Василий ІІ едва се
спасил благодарение на защитилата го арменска кохорта
Повече от 30 години в България споменът за разгрома на византийците
бил жив. В строителния надпис от крепостта Битоля (1016 г.), е отбелязано
кратко, но важно сведение за битката: „...Аарон, който е брат на Самуил, царя
самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар
Василий, където бе взето злато...“. Това показва, че в битката срещу ромеите
рамо до рамо се сражавали двамата братя комитопули – Аарон и Самуил.
Византийският поет Йоан Геометър (Х в.) посветил специално стихотворение
на това сражение
„За поражението на ромеите, претърпяно в Българската
клисура“:
Никога не бих казал, дори и слънцето да би изчезнало,
че мизийските [българските] стрели са по-силни от авзонските [ромейските] копия.
Пропаднете дървета, зловещи планини!
Пропаднете недостъпни скали!
Там където лъвът се уплаши да излезе срещу сърните.
„Истърът“[т.е. Дунава] грабна венеца на Рим,
… защото мизийските стрели са по-силни от авзонските копия“.
0 коментара:
Публикуване на коментар