Македонският научен институт през месец юли, 2020 г.

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, кн. 7. 

И през изминалия период Македонският научен институт продължи дейността си в условията на пандемия, ограничаващи пълноценните му научни и обществени изяви. Това не попречи в съвместното предаване на Национална телевизия „България–24“ и на Македонския научен институт „Време е за Македония“ с водещ Костадин Филипов да се коментират горещи теми с голям хронологично-тематичен обхват. В емисиите бе обърнато внимание на процесите в Република Северна Македония в последните години и причините за необходимостта от анекс към договора между София и Скопие, анализирано бе съотношението на политическите сили преди и след изборите в Република Северна Македония, състояли се на 13–15 юли 2020 г., разгледаха се отношенията на организационните ръководители на македонските българи, емигрирали в САЩ и Канада през ХХ в., към Българската православна църква и управляващите в София, представени бяха двата основни дяла на ономастиката – топонимия и антропонимия, отнасящи се съответно за географските названия и имената на жителите в Република Северна Македония, които не се отличават от тези в България, направена бе кратка равносметка на извършените дейности от МНИ през периода 2017–2020 г. 

 В рубриката „Памет“ бяха показани карти, онагледяващи решенията на Берлинския договор от 1878 г., оставили зад граница огромен брой българи, припомни на зрителите детайли от живота и творчеството на патриарха на българската литература Иван Вазов по повод 170 години от неговото рождение, не бяха оставени в забрава делата на смелия български революционер от Костурско – Васил Чекаларов, обърнато бе внимание и на героичните страници от ИлинденскоПреображенското въстание, в което борците за свобода под ръководството на ВМОРО дръзват да се противопоставят на многобройните военни формирования, изпратени от Османска империя за неговото потушаване. 

В предаването на 27 юни 2020 г. участва Костадин Занков – операторът на филма „Подгряване на вчерашния обед“, създаден по сценарий на Миле Неделковски. Гостът представи някои моменти от подготвителния етап и снимачния процес на филма, спечелил множество награди в различни жанрове. К. Занков разказа за незабравими съпреживени мигове с приятеля на България – талантливият прилепски писател и драматург Миле Неделковски, напуснал този свят на 21 юни 2020 г.  

Във фокуса на една от емисиите бе последната книга на Македонския научен институт, отпечатана преди броени дни „От Струмица до Америка. Спомени и размисли“ с автор – Любен Топчев. Тя е от поредицата „Македонска библиотека“ № 52. Ръководител на екипа, който преодоля множество препятствия за издаването ѝ е доц. д-р Наум Кайчев, преподавател в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и член на МНИ. Негови са и встъпителните думи, представящи основните акценти на изложението и биографични данни за автора. Редактор на изданието е доц. д-р Йоанна Кирилова от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН. Предпечатната подготовка и дизайнът на корицата е дело на д-р Емил Илиев. 

Любен Топчев е познато име сред македонската емиграция в САЩ и Канада. Той е роден в Струмица през 1928 г. След арести и затвор, заради пробългарските си чувства, избягва от Югославия през февруари 1951 г. Брат му – Стефан Топчев, е един от студентите от Струмишката петорка, убити на 13 август с.г. по заповед на властите в Титова Югославия. Първоначално Л. Топчев емигрира в Бразилия, покъсно се установява в САЩ, където живее до днес. Тук се включва активно в дейността на Съюза на Македонските патриотични организация (МПО). Член е на Централния комитет от 1978 до 2003 г. Неголямата книжка (116 с.), съдържаща спомени, размисли, факсимилета на документи и снимков материал, е родолюбиво четиво, написана от български патриот, който не се отказва от своя български народностен произход, въпреки репресиите на властите към него и семейството му. Тя разкрива неподправени исторически истини за тежките обществено-политически условия и порядки в Н Р Македония/дн. Република Северна Македония, накърняващи човешкото достойнство и свобода за самоопределение на македонските българи и техните потомци. Изданието осветлява епизоди от живота на Л. Топчев като емигрант, а също и от дейността на най-старата македонска организация отвъд държавните предели на България – МПО, която след две години ще бележи своя 100-годишен юбилей. 

Поради големия интерес към книгата, след като породените от пандемията ограничителни мерки отпаднат, Македонският научен институт ще организира нейното представяне в различни градове.