Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2020, бр. 8.
Република Северна Македония има вече правителство в резултат от преговорите между лидерите на СДСМ и ДСИ Зоран Заев и Али Ахмети
„Обичайните заподозрени“ Зоран Заев и Али Ахмети отново се договориха да съставят коалиционното правителство на Република Македония след предсрочния парламентарен вот на 15 юли. То ще има крехка парламентарна подкрепа от само 62 депутатски гласа, но не можеше да бъде другояче на фона на изборните резултати и минималната разлика от само двама пратеници в полза на победилият Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ).
При обявяването на съгласието отново да съставят кабинет за четиригодишен мандат, Заев и Ахмети се постараха да изглеждат доволни от резултата, но общото убеждение е, че и двамата са очаквали да „вземат“ повече от партньора, отколкото получиха.
Разбира се, съгласието бе постигнато с цената на взаимни компромиси. Привидно като най-сериозен от тях изглежда оттеглянето от лидера на Демократичния съюз за интеграция Ахмети на негова предизборна претенция следващият премиер на страната да бъде албанец.
Неслучайно на предаваната на живо от медиите пресконференция на двамата партийни лидери, на която те оповестиха публично договореността си да съставят правителство най-често задаваният въпрос бе тъкмо за това. Особено от представителите на медиите на албански език и особено към Али Ахмети. Вероятно те се чувстваха излъгани повече отколкото македонските им колеги от неизпълненото предизборно обещание на някогашния бунтовнически командир.
Макар че ако питате мен, мисля, че тази претенция загуби своята сила от момента, в който лидерите на останалите парламентарно представени политически партии на албанците не отидоха на срещата, свикана от Али Ахмети в един скопски хотел с надеждата, че всички те ще го подкрепят в предстоящите му разговори със Заев. Ахмети остана сам на предварително подготвената трапеза, което пък му даде да разбере, че единство между албанците в Република Северна Македония, па макар и по такова „ефектно“ предложение, трудно може да бъде постигнато.
Пък и изборните резултати показаха подялбата между политическите субекти на албанците, основани на клановото им разделение и на личностна непоносимост.
За чест на Заев обаче и в името на това да се спаси, макар и частично, реномето на Ахмети като политик, бе предложено и договорено последните сто дни от четиригодишния мандат на премиера Заев, той да отстъпи мястото си начело на изпълнителната власт на човек, предложен от ДСИ на Ахмети. Сто дни, сто дни – кой ти ги дава, макар че това е далеч от идеята за пълноценен мандат на албанец премиер.
Но понеже тези евентуални последни сто дни от мандата ще бъдат насочени главно към организиране и провеждане на следващи редовни парламентарни избори, значимостта им очевидно се увеличава. На всичко отгоре, практиката изборите да бъдат организирани от технически, както наричат в Скопие, служебния кабинет вече отпада. Тя, както си спомняте, бе въведена според така наречените Пържински договорености, постигнати с посредничеството на Европейския съюз между лидерите на основните политически партии в страната. Веднъж служебният кабинет със служебен премиер организира изборите на 11 декември 2016 г. и вторият път бе сега, на 15 юли 2020 г.
И двата пъти изборите бяха предсрочни, наложени от ситуацията, и двата пъти титулярните премиери Никола Груевски и Зоран Заев подадоха оставка почти по едно и също време – в началото на съответната година, така че експериментът „технически“ или служебен кабинет засегна и двете големи партии на македонците – ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ. Повтарям: и двата пъти този модел бе използван за предсрочни парламентарни избори без четиригодишният мандат на правителството да бъде завършен.
Фактът, че оттук нататък той вече няма да действа, означава, че и Заев, и Ахмети са уверени в това, че тяхното поредно правителство ще изкара пълния си срок, че няма да възникне извънредна политическа ситуация и няма да се налага служебен кабинет да организира вота. Разбира се, опозицията и при македонците, и при албанците мисли различно, но времето е пред нас.
Ако това със стоте дни на премиера от ДСИ може да се приеме като първата компенсация на сметката на Али Ахмети.
Втората е още по-очевидна. Съставът на правителството се намалява от 26 на 19 министри, предимно за сметка на министрите без портфейл. В предишния състав те бяха толкова, колкото и беше броят на етническите партии в коалицията, водена от СДСМ на Заев. Сега тази „представителност“ на етносите отпада за сметка на високи постове в държавната администрация, като ще се търси възможност всички 25 малки партии, партньори в предизборната коалиция „Ние можем“, да получат своя пай.
Няма какво да крием, клиентелизмът винаги е бил на мода край Вардар, винаги е бил неразделна част от манталитета на местните хора, независимо дали става дума за македонци, албанци, власи, турци и така нататък по списъка на етническите общности в страната. Даже ми се струва, че това е характерно повече за албанците, като гледам какви остри реакции предизвика у някои местни структури на ДСИ оповестяването на министрите в правителството, предложени от Ахмети. Ама защо от нашия край няма министър, ние толкова ли сме изостанали и така нататък. Голяма сръдня, голямо нещо…
Но, за втората „компенсация“.
Въвежда се постът на първи вицепремиер, който се поема от верния човек на Ахмети Артан Груби. Груби водеше техническата част от преговорите заедно с неговия колега, генералният секретар на СДСМ Любчо Николовски. Сега ще отговаря за Министерството за политическата система, където главно се следи изпълнението на Охридския мирен договор и се хармонизират етническите отношения в страната. Веднага се появи подозрението, че този пост, заеман задължително от вицепремиер албанец се създава, за да обвързва с подпис всяко решение на премиера. Заев побърза да опровергае това с твърдението, че първият вицепремиер ще има само протоколни функции в моментите, когато премиерът отсъства.
Щял да води заседанията, да посреща делегации и други церемониални задачи от името на правителството, нищо повече. Но подозренията, че първият между вицепремиерите, всъщност е още един контролен механизъм на действията на премиера и на целия кабинет, не са без основания. Така към парламентарния Бадентеров механизъм, според който закон, отнасящ се за албанците, не може да бъде приет без да има мнозинство от депутатите албанци, се прибавя още един, при това в рамките на изпълнителната власт. Като познаваме напористия характер (да не кажем по-остра дума) на Артан Груби, все ми се струва, че той няма да стои спокойно на мястото си и да чака Заев да замине някъде, за да води заседанията на кабинета или да посреща и дава обеди на чужди делегации и гости.
Само часове след като съставът на новото коалиционно правителство бе договорен, в социалните мрежи Груби оцени като „исторически“ факта, че вече в района ще има трима министри на външните работи албанци. Очевидно става дума за шефовете на дипломацията на Албания, на Косово и на… Република Северна Македония. По-късно стана ясно, че досегашният министър на външните работи Никола Димитров става вицепремиер по евроинтеграцията, като заменя Буяр Османи от ДСИ, който пък става шеф на дипломацията. Уж нищо и никаква размяна на креслата, но с много поводи за размисъл.
И за личната и професионална съдба на непартийния Никола Димитров, и за бъдещите насоки на външната политика на Република Северна Македония, и за съдбата на подписаните изключително важни договори на Скопие със съседните държави.
Ако все пак нещо внася успокоение, то е твърдата позиция на Али Ахмети, че той лично и неговата партия ще настояват за стриктното спазване и изпълнение на три важни документа: Охридския мирен договор от 2001 г., Преспанското споразумение с Гърция и Договора за приятелство и добросъседство с България. И се надяваме, че още на първата си среща с новия министър на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи българската му колежка Екатерина Захариева ще получи уверение, че отношенията между двете страни ще се развиват и дори надграждат в духа на Договора помежду ни.
Костадин Филипов
0 коментара:
Публикуване на коментар